Том Клэнси - Огледален образ

Пламъците обхванаха и подпорите, докато москитото се забиваше като нож нагоре в ледените небеса.

— Не… — продължаваше да повтаря Сондра, когато нечии силни ръце се протегнаха надолу и я сграбчиха за раменете.

— Трябва да приберем стълбата! — извика Йовино.

Нюмайър погледна към Сондра.

— Качвай се! — извика й той под воя на вятъра. — Моля те!

Сондра се вмъкна в хеликоптера с помощта на Нюмайър и Пъпшоу. Щом тя влезе, Хонда издигна стълбата, вратата се плъзна и се затвори.

С лице, изразяващо желание да убива, Пъпшоу използва пакета си за първа помощ, за да помогне на Грей, а после се надвеси над руснака. С изключение на стоновете на Никита тишината в москитото беше абсолютна и ужасна…

— Той беше точно до мен — най-после проговори Сондра. — Само още няколко секунди. Само толкова ми трябваха…

— Пилотът ти ги даде — отговори Нюмайър. — Виновна беше експлозията.

— Не. Аз го изпуснах — обвини се Сондра.

— Не е вярно — продължи да я успокоява Нюмайър. — Нищо не можеше да направиш.

Тя се извърна.

— Можех да направя онова, което ми подсказваше инстинкта. Да застрелям това копеле, което той се опитваше да спаси! Попълнихме значи товара си — каза тя горчиво и извърна блесналите си очи към руснака. — Но ако зависеше от мен, бихме могли и да олекнем още. — После като че ли засрамена от жестокостта си, продължи: — О, боже! Защо? — и се обърна настрани.

До нея Нюмайър изплака, прикрил устата си с ръкав, докато Пъпшоу превързваше ръката и крака на Никита толкова нежно и внимателно, колкото му позволяваше това горчиво изпитание на милосърдието му.

Вторник, 9:10 часа сутринта, Вашингтон

Гласът на Иши Хонда беше тих и бавен, а душата на Роджърс щеше да изскочи, докато го слушаше.

— Нюмайър и Грей бяха изтеглени от влака — говореше той с прекъсвания. — Заедно с руския офицер. Ние… Ние не успяхме да измъкнем подполковник Скуайърс. Той остана…

Хонда млъкна и Роджърс го чу как изхлипа.

— Той остана във влака, който се взриви… Нашата мисия изпълни предназначението си…

Роджърс не можеше да говори. Гърлото, устата му, ръцете му бяха като парализирани. Душата му, свикнала с внезапността, с която всяка битка можеше да отнеме живот, още бе като мъртва след онова, което току-що беше чул.

Худ попита:

— Как е сержант Грей?

— Ранен е в рамото — отговори Хонда.

— А руснакът?

— Ранен е в бедрото и одраскан по ръката. Заради разхода на гориво не можем да го свалим тук. Ще трябва да дойде с нас в Хокайдо.

— Разбрано — каза Худ. — Ние ще уредим това с руското посолство.

— Редник — намеси се Роджърс с навлажнени очи. — Кажи на хората, че съм им възложил непосилна задача, но те я изпълниха. Кажи им го.

— Слушам, сър. Благодаря ви. Ще им кажа… Ще им го повтарям непрекъснато.

Худ прекъсна разговора и погледна Роджърс.

— Кажи с какво мога да ти помогна, Майк?

След известно време генералът отговори:

— Можеш ли да ги накараш да върнат Чарли и да вземат мен?

Худ не отговори. Само потупа китката на Роджърс. Генералът като че ли даже не усети.

— Той имаше семейство — заговори Роджърс. — Какво да направя?

— Да бъдеш отговорен — отвърна Худ тихо, но твърдо. — Трябва да се стегнеш, за да можеш да кажеш на семейството му какво се е случило и да им помогнеш да го преживеят.

Роджърс се извърна към Худ.

— Да… Прав си.

— Ще извикам Лиз. Тя може да ти помогне. Освен това тя ще трябва да помогне на хората от „Защитник“, когато се върнат.

— Защитник… — заговори Роджърс и замълча. — Ще трябва да се заема и с това… Ако утре им се наложи да провеждат друга мисия, трябва да бъде подготвен някой, който да я ръководи.

— Накарай майор Шутър да започне работа.

Роджърс поклати глава и се надигна от стола.

— Не, сър. Това е моя работа. Днес следобед ще донеса предложенията си, за да ги дискутираме.

— Добре.

В този момент Боб Хърбърт изтъркаля инвалидния си стол през вратата към тях. Усмихваше се широко.

— Току-що ми се обадиха от Пентагона — заговори той. — Подслушали са руски самолет, който летял над района. Пилотите забелязали свалените от влака руснаци, видели и избухването на влака, но зърнали само бегло нещо като проблясък от хеликоптера. — Той плесна с ръце. — Е, какво ще кажете за слабата забележимост?

Роджърс го погледна. Когато очите им се срещнаха, усмивката на Хърбърт замръзна.

— Загубихме Чарли — каза генералът.

Усмивката на Хърбърт трепна и угасна.