Том Клэнси - Операция „Червена буря“

„Да погледнем нещата през погледа на руснаците — каза си капитанът. Те всъщност не знаят с какво си имат работа, нали така? Вероятно са се усетили, че подводницата не е само една, но дали знаят колко са? Няма начин да знаят. Значи първо ще искат да подплашат дивеча, преди да стрелят, просто за да разберат какъв е.“

— Торпедо във водата, пеленг едно-девет-три!

Един руски „Беър“ беше стрелял по „Бостън“. Маккафърти наблюдаваше екрана на хидролокатора, докато Симс спускаше лодката си в дълбокото, преследван от торпедото. Той щеше да промени дълбочината и да направи няколко резки промени в курса и скоростта, за да обърка торпедото и да се измъкне. На екрана се появи ярката линия на шумов генератор, която се задържа на постоянен пеленг, докато „Бостън“ продължи да маневрира. Торпедото започна да преследва шумовия генератор. Гонитбата продължи още три минути, и свърши когато рибата остана без гориво.

Сега екранът изглеждаше относително чист. Сигналите от буйовете оставаха. „Бостън“ и „Провидънс“ бяха намалили мощността на двигателите си и бяха изчезнали, но сигналите от съветските подводници също липсваха.

„Какво правят? Какво са намислили? — питаше се капитанът. — Какви са подводниците им? «Танго», трябва да са «Танго». Изключили са електродвигателите си, забавили са скоростта си до пълзене и така са изчезнали от екраните ни. Спрели са да се движат, когато самолетите са засекли «Провидънс» и «Бостън». Те координират действията си със самолетите! Това означава, че трябва да се намира в плитки води и от близостта с повърхността хидролокаторите им не работят добре.“

— Старши, да предположим, че тези два контакта са били „Танго“ и са се движили с около десет възела. Какво разстояние на засичане ни дава това предположение?

— При тези условия на водата… десет до дванадесет мили. Аз обаче бих бил много внимателен при използването на това число, сър.

На север от „Чикаго“ започнаха да се появяват още три редици хидроакустични буйове. Маккафърти отиде до планшета, за да види разположението им. Той предполагаше, че разстоянието между линиите от буйове е две мили и на тази основа изчисляваше разстоянията до подводниците.

— Не се опитват да се крият, а? — отбеляза старпомът.

— Че защо да се крият, след като не им се налага? Да видим дали ще можем да преминем между буйовете.

— Какво правят нашите приятели?

— И за тях ще бъде най-добре да са тръгнали на север. Не ми се иска дори да си помисля какви други средства може да са изпратили руснаците срещу нас. Да минем оттук.

Старпомът даде необходимите заповеди и „Чикаго“ отново започна да се придвижва напред. Сега щяха да разберат дали гумените плочки по корпуса наистина поглъщаха радарните лъчи. Последните пеленги към съветските подводници бяха нанесени на планшета. Маккафърти знаеше, че и руснаците също можеха да се движат прикрити зад вълната от шумове. Когато отново ги засечеше, те щяха да се намират в опасна близост до подводницата му. „Чикаго“ се спусна в дълбокото. Подводницата слезе на дълбочина хиляда фута и се насочи точно към средата между два буя.

Във водата откъм кърмата се появи второ торпедо и Маккафърти направи бърза маневра, за да му избяга, само за да разбере, че то е било пуснато след друга цел или напосоки. Те го чуха да се движи в продължение на няколко минути, след което шумът изчезна. „Идеален начин да се наруши концентрацията на човек“ — помисли си Маккафърти и отново върна подводницата си на северен курс.

С приближаването на „Чикаго“ към буйовете пеленгите към тях се променяха. Двата буя се намираха точно на две мили един от друг, по една миля откъм всеки борд на „Чикаго“, която се промъкна помежду им, придържайки се ниско над дъното. Излъчвателите на буйовете бяха настроени на такава честота, че звуците им можеха ясно да се чуят през корпуса на подводницата. „Също като по филмите“ — помисли си капитанът, докато хората от екипажа му, които не бяха заети с прякото управление на лодката, гледаха към корпуса, като че ли тези звуци го галеха. Ама че ласка. Втората линия се намираше на три мили зад първата. „Чикаго“ зави леко наляво и се насочи към друга дупка.

Сега подводницата се движеше едва с четири възела. От хидролокаторния отсек съобщиха за възможен контакт на север, който незабавно беше затихнал. Може би беше някоя „Танго“, а може би не беше нищо. Въпреки това координатите на контакта бяха нанесени на планшета. На подводницата й беше необходим цял час, за да достигне до втората редица хидроакустични буйове.