Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Ескортът е най-вече британски, нали?

— Да, и какво от това?

— Това е факт, който мога да използвам, за да кажа на хората у дома колко важно…

— Вижте, господин Калоуей, да речем, че изпратите дописката си и тя бъде публикувана в местните вестници. Да предположим, че някой съветски агент прочете разказа ви и го предаде на…

— И как ще направи това? Правителството без съмнение е наложило жестоки ограничения върху всички комуникационни форми.

— Иван си има много собствени комуникационни спътници също като нас. Само на тази малка фрегата разполагаме с два спътникови предавателя. Ти сам ги видя. Колко скъпи мислиш, че са? Не мислиш ли, че и ти можеш да си купиш един и да си го сложиш в задния двор, може би в някой храст? Освен това цялата група е затъмнена. Пълно мълчание в ефира. В момента никой не предава абсолютно нищо.

Морис влезе в каюткомпанията и седна на капитанското място на масата.

— Къде отиваме, капитане? — попита го Калоуей.

— И аз току-що разбрах това. Съжалявам, но не мога да ви кажа. Ще продължим да работим заедно с „Батълакс“ като кърмова охрана на групата на „Нимиц“. Кодовото ни име е „Майк Форс“.

— Ще получим ли подкрепления? — поинтересува се О’Мали.

— „Бънкър Хил“ е тръгнал към нас. Той трябва да презареди магазините си и да се присъедини към „Илюстриъс“. Те ще работят заедно, когато ни настигнат. Ние отново излизаме на външната линия. След четири часа започваме истинска работа по ПЛБ. Въпреки това ще бъде трудничко да поддържаме скоростта на самолетоносача.

Контактите бяха три. И трите се бяха появили в рамките на десет минути. Двата се намираха пред „Чикаго“, вляво и вдясно от носа й. Третият се намираше перпендикулярно на левия й борд. Маккафърти осъзна, че руснаците някак си бяха разбрали за потопените от американската група съветски подводници. Вероятно чрез някакъв радиобуй. Това означаваше, че тактическият му успех беше довел само до привличане на по-голяма опасност за трите американски подводници.

— Хидролокаторното до капитана. Имаме продължителен сигнал от хидроакустичен буй на две-шест-шест. Преброявам три буя, не, четири са.

„Още самолети ли? — зачуди се Маккафърти. — Колективен лов?“

— Какво става? — Каскадният дисплей изведнъж беше изпълнен с линии.

— Сър, имаме три линии от хидроакустични буйове, които се формират в този момент. Там горе трябва да има поне три самолета. Тази е доста близо, изглежда, че ще бъде продължена откъм кърмата ни, може би точно по посока на нашите приятели.

Маккафърти гледаше как всяка минута на екрана се появяваше по един нов сигнал. Всеки сигнал означаваше един съветски хидроакустичен буй и линията се придвижваше на изток, докато другите две растяха по различни азимути.

— Опитват се да ни затворят, старши.

— Така изглежда, сър.

„Всеки път, когато сме унищожавали някой руски кораб, сме им давали указания за местоположението си. Те вече многократно са потвърдили курса и скоростта ни.“ Маккафърти беше върнал подводницата си обратно до падината „Света Ана“. Пътят му към ледения блок имаше широчина сто мили и дълбочина триста клафтера. Но колко съветски подводници имаше там? Хидроакустиците продължаваха да съобщават пеленги за контактите на подводници, докато капитанът гледаше нарастването на линиите от буйове.

— Според мен това е „Провидънс“, сър. Тя току-що увеличи скоростта си… да, вижте тези шумове, тя наистина увеличи скоростта си. Този буй трябва да е точно до нея. Все още обаче не мога да намеря „Бостън“.

Пеленгите на двете подводници пред „Чикаго“ оставаха непроменени. Маккафърти не можеше да изчисли разстоянието до тях, ако или той, или те не направеха някаква маневра. Ако завиеше наляво, щеше да се приближи до третия контакт, което едва ли беше добра идея. Ако завиеше надясно, щеше да избяга от подводницата, която тогава може би щеше да се насочи към „Провидънс“. Ако не направеше нищо, нямаше да постигне нищо, но Дани просто не знаеше какво да направи.

— Още един буй, сър. — Новият буй се намираше между пеленгите на двата съществуващи контакта. Те се опитваха да определят позицията на „Провидънс“.

— Ето я и „Бостън“. Тя е, да, току-що премина покрай един буй. — Една нова ярка линия на контакта се появи внезапно на място, на което допреди малко не беше имало нищо. „Тод току-що увеличи мощността и ще позволи да бъде открит — помисли си Маккафърти. — След това ще се гмурне надълбоко, за да се измъкне.“