— Сега. Вдигни плоскостите с десет градуса и дай двадесет градуса дясно на борд.
— Слушам, сър!
Разтърсването на корпуса показа, че американските торпеда бяха улучили целта си. Всички подскочиха или се свиха — та нали и тях ги преследваха вражески торпеда. Маневрата на „Чикаго“ създаде голям мехур във водата и старпомът го запълни с четири шумови генератора. Малките контейнери с газ изпълниха турбулентната среда с мехурчета, които имитираха звука на целта. „Чикаго“ продължи да се движи на север. Подводницата мина точно под един буй, но руснаците решиха да не изстрелват ново торпедо, за да не попречат на вече изстреляните.
— Пеленгът на всички контакти се променя, сър — докладва хидроакустикът.
Маккафърти си пое въздух.
— Една трета напред.
Рулевият завъртя ръчката на телеграфа. Машинното отделение изпълни незабавно командата и подводницата за пореден път намали скоростта си.
— Ще се опитаме да изчезнем отново. Те вероятно не са сигурни кой кого е убил. Ще използваме времето, за да слезем до дъното и да пропълзим на североизток. Добра работа, хора, този път беше доста напечено.
„Дяволски изморителен ден — помисли си капитанът. — Те не могат да ни атакуват непрекъснато по този начин. Трябва да отстъпят и да преосмислят тактиката си.“ Маккафърти беше запомнил картата наизуст. До ледения блок оставаха още сто и петдесет мили.
Глава тридесет и девета
Бреговете на Стиккисхолмур
ХУНЗЕН, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ
Най-после бяха успели да отблъснат контраатаката. „Това е точната дума — каза си Алексеев — ние я отблъснахме.“ Германците се бяха оттеглили по своя воля след като бяха намалили силите на настъпващите съветски войски наполовина. Победата се състоеше от нещо повече от завладяването на бойното поле.
Ставаше все по-трудно и по-трудно. Береговой се беше оказал прав в твърдението си, че да се координира една битка в движение е много по-трудно, отколкото от неподвижен команден пункт. Дори и една толкова проста задача като разгръщането на необходимата карта в претъпкания команден бронетранспортьор беше истинско сражение с времето и пространството, а за осемдесет километра фронт бяха необходими твърде много тактически карти. Контраатаката беше принудила генералите да придвижат една от ценните си резервни формации от клас А, която беше пристигнала тъкмо навреме, за да види как германците отстъпват след като бяха разбили тиловете на три мотострелкови дивизии от клас Б, предизвиквайки паника сред хилядите запасняци, които се опитваха да се преборят с остарялата си екипировка и които не си спомняха много неща от обучението си.
— Защо се изтеглиха? — попита Сергетов своя генерал.
Алексеев не отговори. Това беше добър въпрос и той самият вече си го беше задал поне половин дузина пъти. „Причините вероятно са две“, казваше си той. „Първата е, че вероятно не са разполагали с достатъчно сили, за да продължат контраатаката и е трябвало да се задоволят с объркването на нашата атака. Втората причина вероятно е, че централната ос на нашата атака почти беше достигнала Везер и те може да са получили заповед да се изтеглят, за да се справят с тази възможна криза.“ Началникът на разузнаването на армейската група се приближи до генерала.
— Другарю генерал, получихме обезпокоителен доклад от един от разузнавателните ни самолети. — Офицерът предаде съдържанието на краткото радиосъобщение от нисколетящия разузнавателен самолет. Контролът на въздушното пространство от страна на НАТО беше нанесъл огромни поражения на тези толкова важни самолети. Пилотът на този МиГ-21 беше видял голяма колона съюзнически бронирани машини по магистрала Е8 южно от Оснабрюк и беше докладвал за нея преди да изчезне от ефира. Генералът незабавно вдигна радиотелефона за връзка със Стендал.
— Защо тази информация не ни беше предадена веднага след като сте я получили? — попита Алексеев началника си.
— Докладът не беше потвърден от втори източник — отвърна Главком-запад.
— По дяволите, ние знаем, че американците са стоварили подкрепления в Льо Хавър!
— И те не могат да пристигнат на фронта преди утре. Кога ще преминете на другия бряг на Везер?
— В момента имаме части на брега на реката при Рюле…
— Тогава придвижете понтонните си части там и ги прехвърлете на другия бряг!
— Другарю, на десния ми фланг все още цари безпорядък, а получихме и този доклад за възможна вражеска дивизия, която се формира точно на този фланг!
Читать дальше