Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Вие мислете как да прекосите Везер, а аз ще мисля за тази дивизия фантом! Това е заповед, Павел Леонидович!

Алексеев затвори телефона. „Той има по-добра представа за цялостното положение“, каза си Паша. „Веднъж да прекосим Везер и на повече от сто километра пред нас вече няма да има сериозно препятствие. След преминаването на река Везер можем да влезем в Рур, промишленото сърце на Германия. Ако го унищожим, или дори ако само го застрашим, то може би германците ще потърсят по-бързо политическо решение и ние ще сме спечелили войната. Точно това иска да ми каже той.“

Генералът погледна картите си. Скоро водещият полк щеше да се опита да прехвърли войници на отвъдния бряг на реката при Рюле. Един понтонен полк вече беше на път за там. Алексеев беше получил заповед и трябваше да я изпълни.

— Започнете придвижването на ОМГ.

— Но десният ни фланг! — протестира Береговой.

— Ще трябва да се оправи сам.

SACEUR все още беше загрижен за доставките за фронта. Той беше принуден да поеме твърде голям риск като беше дал най-голям транспортен приоритет на бронираната дивизия, която сега наближаваше Спринге. Контейнеровозите, които бяха натоварени с муниции, резервни части и милиони други специализирани артикули, едва сега изпращаха товарите си към фронта. Най-голямата му резервна формация, танковата му група, трябваше да се присъедини към две германски бригади заедно с останките от 11-и брониран кавалерийски полк, който въпреки името си някога също беше имал числеността на бригада, а сега се състоеше едва от два батальона уморени мъже.

Положението с доставките все още беше критично. Много от подразделенията му на фронта разполагаха със запаси за само четири дни, а за получаването на пристигналите доставки щяха да бъдат необходими два дни и то ако всичко вървеше идеално. Една такава малка разлика може би би била приемлива за мирновременно учение, но не и сега, когато на косъм висяха съдбите на хора и нации. И въпреки това, какъв друг избор имаше той?

— Господин генерал, получихме доклад за започнала полкова атака на река Везер. Изглежда, че Иван иска да прехвърли войски на левия бряг.

— С какво разполагаме там?

— Един батальон германски пехотинци, при това доста уморени. Две танкови роти вече тръгнаха натам и трябва да пристигнат след по-малко от час. Съществуват предварителни индикации, че към тази зона са се отправили и съветски подкрепления. Това може да се окаже основната ос на атаката им, или поне изглежда, че се ориентират към тази посока.

SACEUR се отпусна назад в стола си и погледна към картографския екран. Той разполагаше с един резервен полк, който се намираше на три часа път от Рюле. Генералът беше човек, който обичаше хазарта. Той беше най-щастлив когато седеше на масата с тесте карти и чипове за няколкостотин долара. При това обикновено печелеше. Ако нападнеше южно от Спринге и се провалеше… руснаците щяха да прехвърлят две или три дивизии през Везер, а той имаше точно един полк, с който да се опита да ги спре. Ако придвижеше там новата си танкова дивизия, и ако по някакво чудо тя успееше да стигне там навреме, това щеше да бъде още една реакция на съветски ход и той щеше да е пропилял най-добрата си възможност да контраатакува. Не, той вече не можеше да си позволи само да реагира. Той посочи към Спринге.

— Колко време ще им бъде необходимо, за да тръгнат?

— Цялата дивизия — най-малко шест часа. Можем да отклоним онези части, които все още се намират на пътя на юг за…

— Не.

— Тогава да тръгнем на юг от Спринге с наличните си сили?

— Не. — SACEUR поклати глава и изложи плана си…

— Виждам един — извика Гарсия.

Миг по-късно Едуардс и Никълс вече бяха до него.

— Здравей, Иван — каза тихо лейтенантът.

Дори и с бинокъла разстоянието беше твърде голямо. Едуардс видя една малка фигурка, която вървеше по хребета на върха. Фигурата носеше автомат и изглежда беше с мека шапка — може би барета — вместо с каска. Фигурата спря и вдигна ръце към очите си. Едуардс забеляза, че и руснакът има бинокъл. Съветският войник погледна на север, после леко надолу, насочвайки полевия си бинокъл наляво, надясно и назад. След това руснакът се обърна и се отправи в посоката на Кефлавик.

Появи се още една фигура, която се приближи до първата. Двамата може би разговаряха, но от това разстояние беше невъзможно да се определи. Човекът с бинокъла посочи към нещо на юг.