Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Фениксите пристигнаха първи. Съветските пилоти вече не можеха да бъдат насочвани от земята, но продължиха да маневрират. По един МиГ бяха изстреляни четири ракети и той успя да избяга от две, само за да се натъкне на трета. Командващият групата майор ругаеше невъзможността си да отвърне на огъня докато обмисляше ефективен начин за противодействие.

След това се появиха ракетите „Стандарт-АРМ“ Руснаците имаха три радара за въздушен поиск и още толкова за управление на огъня на зенитните комплекси. Всички те бяха включени веднага след подаване на сигнала за тревога и бяха изключени след засичането на американските ракети. Това обаче заблуди само отчасти връхлитащите „Стандарт-АРМ“, тъй като техните насочващи системи бяха конструирани така, че да запомнят местоположението на изключил се радар и сега те се насочиха към запаметените позиции. Два от радарите бяха унищожени напълно, а други два повредени.

Командващият американското нападение беше раздразнен. Руските изтребители не реагираха според очакванията. Те не бяха излезли от прикритието си дори и след появата на „Интрудърите“, а той беше разчитал да ги подмами към скритите в засада ниско над земята свои изтребители. Но сега съветските радари бяха извън строя и той издаде следващата си заповед. Три ескадрили F/A-18 „Хорнет“ се появиха от север, летейки ниско над земята.

Командирът на съветската ПВО заповяда радарите му да бъдат включени отново, видя, че във въздуха няма повече ракети и скоро засече нисколетящите „Хорнети“. Командирът на изтребителите също видя американските щурмови самолети, а заедно с тях отдавна чакания си шанс. МиГ-29 беше буквално близнак на новия американски самолет.

„Хорнетите“ потърсиха съветските зенитно-ракетни установки и започнаха да изстрелват управляемите си оръжия по тях. Небето се изпълни с ракети. Два „Хорнета“ бяха свалени от ракети, още два бяха поразени от противосамолетните оръдия, а останалите засипаха земята с бомби и оръдейни снаряди. Миг по-късно се появиха МиГ-овете.

Американските пилоти бяха предупредени, но се намираха твърде близо до наземните си цели, за да реагират незабавно. Веднъж освободили се от тежкия си бомбен товар, те отново се превърнаха в изтребители и бързо набраха височина, защото се страхуваха повече от МиГ-овете, отколкото от ракетите на ПВО. Въздушният бой беше отличен пример за пълно объркване. Дори ако стояха един до друг на земята, двата самолета бяха трудно различими. При скорост шестстотин възела, в центъра на въздушен бой, различаването им ставаше невъзможно и американците, които бяха повече на брой трябваше да задържат огъня си докато определят със сигурност целите си. Руснаците знаеха какви са целите им, но и те се въздържаха да стрелят бързо по цели, които толкова много наподобяваха приятелски самолети. В резултат изтребителите се приближиха едни към други до разстояние, което беше твърде малко за изстрелване на ракети и започнаха дуел с бордовите си оръдия. В боя се намесиха и ракетите на двете оцелели съветски зенитно-ракетни установки. Диспечерите в американските радарни самолети и наземните съветски диспечери не можеха да направят нищо. Изходът на битката зависеше изцяло от летците. Изтребителите минаха на форсаж и започнаха да кръстосват небето в завои при голямо претоварване, докато пилотите им присвиваха очи и се опитваха да различат приятели от врагове по окраската на самолетите им. Това беше еднакво лесно и за двете страни. Американските самолети бяха боядисани в сиво-синьо, което ги правеше по-трудни за забелязване и улесняваше идентификацията на цели на големи разстояния, но не и на малки. Два „Хорнета“ бяха свалени първи, а след тях и един МиГ. След това още един МиГ беше поразен от американския оръдеен огън, а един „Хорнет“ беше улучен от изстреляна от упор ракета. Една заблудена съветска зенитна ракета взриви едновременно един МиГ и един „Хорнет“.

Съветският майор видя това и извика на зенитните части да задържат огъня; след това стреля с оръдието си по един „Хорнет“, който премина пред носа му, не го улучи и се обърна да го преследва. Той видя как американецът се приближава за стрелба под голям ъгъл на хоризонтално насочване по един МиГ и поврежда двигателя му. Майорът не знаеше колко от самолетите от групата му бяха оцелели. Това вече не беше важно. Сега той се бореше за собственото си оцеляване — битка, която майорът очакваше да загуби. Докато се приближаваше на форсаж към американския самолет той загуби всякаква предпазливост и не обърна внимание на червената лампичка на горивото. Целта му зави на север и го поведе над водата. Майорът изстреля последната си ракета и я видя да се забива в двигателя на американеца точно в мига, в който и неговите собствени двигатели угаснаха. Опашката на „Хорнета“ се разцепи и майорът извика радостно, докато едновременно с американския пилот катапултираха на стотина метра един от друг. „Четири въздушни победи“, помисли си руснакът. „Поне си изпълних дълга.“ Тридесет секунди по-късно той се намираше във водата.