Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Сега на отсрещния бряг на Лайне вече имаше цяла дивизия — или по-скоро останките от дивизия. В този момент подкреплението от две танкови дивизии се опитваше да премине реката, но понтонните мостове и настъпващите дивизии бяха бомбардирани през нощта. Подкрепленията на НАТО вече пристигаха — техният напредък също беше пострадал от въздушни атаки, но с цената на ужасни загуби на съветската авиация. „Тактиката… не, само аматьорите обсъждат тактиката — помисли си уморено Алексеев. — Професионалните войници изучават логистиката.“ Ключът към успеха щеше да зависи от способността му да задържи мостовете на реката и ефикасно да придвижи трафика по пътищата към Алфелд. Системата за регулиране на движението по пътищата вече бе засякла на два пъти, преди Алексеев да изпрати екип от полковници, които да поемат нещата в свои ръце.

— Трябваше да изберем по-добро място — измърмори Алексеев.

— Извинете, другарю генерал? — попита Сергетов.

— Към Алфелд има само един добър път. — Генералът се усмихна иронично. — Трябваше да направим пробива си край град, където има поне три такива пътя.

Те наблюдаваха как дървените броячи маршируват — или по-скоро пълзят — надолу по линията на картата. Всеки брояч представляваше един батальон. Ракетни части и подразделения на ПВО бяха наредени по коридора на север и на юг от този път, а самият път беше постоянно прочистван от засипалите го артилерийски мини, които НАТО за първи път използваше в такива големи количества.

— 20-а танкова е понесла сериозни загуби — въздъхна генералът. Неговата дивизия. Пробивът можеше да бъде осъществен толкова бързо — ако ги нямаше натовските самолети.

— Двете дивизии от подкреплението ще завършат маневрата — предрече уверено Сергетов.

Алексеев си помисли, че майорът е прав. Стига да не се случеше нещо непредвидено.

Морис седеше срещу командващия Американския надводен флот в Атлантическия океан COMNAVSURFLANT. Командващият беше пълен адмирал, който бе прекарал целия си живот в онова, което сам обичаше да нарича „истинския флот“ — фрегати, ескадрени миноносци и кръстосвачи. На тези малки сиви кораби им липсваше блясъкът на авионосците и мистиката на подводниците, но точно сега те бяха ключът към безопасното преминаване на конвоите през Атлантическия океан.

— Иван промени тактиката, която използваше срещу нас, при това доста по-бързо, отколкото предполагахме, че е възможно. Сега руснаците атакуват ескортиращите кораби. Нападението срещу твоята фрегата е било преднамерено, а не случайно. Руската подводница вероятно се е спотайвала и ви е чакала.

— Опитват се да унищожават ескортиращите кораби?

— Да, но отделят много по-голямо внимание на корабите с опашки. Ние нанесохме загуби на подводния им флот — не достатъчни, но все пак загуби. Буксирните хидролокатори се оказаха много ефективни. Иван е разбрал това и се опитва да ги елиминира. Той се опитва да унищожава и SURTASS корабите, но това е много по-трудна задача. Ние унищожихме три подводници, които се опитаха да ги приближат.

Морис кимна. Надводните буксирно-хидролокаторни кораби SURTASS представляваха модифицирани рибарски клипери, които влачеха зад себе си огромни кабели на пасивни хидролокатори. Броят им беше малък и те можеха да осигурят защита само за около половината от конвойните маршрути, но за сметка на това подаваха много добра информация към щабквартирата в Норфолк.

— Защо не изпратят бомбардировачи срещу корабите?

— И ние си зададохме този въпрос. Очевидно руснаците не смятат, че си струва да отклоняват своите „Бекфайър“ за такива задачи. Освен това нашите кораби са снабдени с много повече електронно оборудване, отколкото някой е предполагал, и това ги прави труднооткриваеми с радар. — Адмиралът не каза нищо повече, но Морис се зачуди дали технологията стелт — върху която ВМФ работеше от години — не беше приложена и в корабите SURTASS. „Ако руснаците се ограничават до локализирането и елиминирането на риболовните кораби само с подводници — помисли си той, — толкова по-добре за нас.“

— Предлагам те за награждаване, Ед. Ти се справи много добре. Имам само трима капитани, които свършиха по-добра работа от теб, и един от тях бе убит вчера. Какви са пораженията при теб?

— Корабът едва ли ще може вече да плава, сър. Нападна ни подводница от клас „Виктор“. Бяхме улучени в носа. Килът поддаде и носът се откъсна, сър. Всичко пред ASROC установката потъна. Имахме много повреди от взривната вълна, но повечето от тях вече са отстранени. Преди да го пуснем отново на вода, ще трябва да му построим нов нос. — Адмиралът кимна. Той вече беше прочел докладите за жертвите.