Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Руснаците щяха да платят скъпо и за това, че бяха дислоцирали самолети в Исландия.

— Според мен е около един полк, да речем, двадесет и четири до двадесет и седем самолета. Всичките са МиГ-29 „Фулкрум“ — каза Толанд. — На земята никога не се виждат повече от двадесет и един. Предполагам, че имат доста постоянен боен въздушен патрул, например четири „птички“ денонощно. Освен това изглежда, че използват наземни радари, като при това ги местят често, което вероятно означава, че са подготвени за прехващания с наземен контрол. Ще имаме ли проблеми със заглушаването на търсещите им радари?

Един летец-изтребител поклати глава.

— Не, стига да ни бъде осигурена подходящата поддръжка.

— Значи просто ще трябва да пометем МиГ-овете на земята и да свалим няколко във въздуха. — Командирите на двете ескадрили F-14 разглеждаха картите заедно с Толанд. — Трябва обаче да се държим далеч от тези зенитни батареи. Ако се съди по думите на момчетата в Германия, SA-11 е гадно нещо.

Първият опит на ВВС да разрушат Кефлавик с бомбардировачи B-52 бе завършил катастрофално. Последвалите опити с по-малки и по-бързи F-111 бяха нанесли определени поражения, но не бяха успели да извадят базата извън строя. Стратегическото въздушно командване SAC нямаше желание да се раздели с толкова от най-бързите си стратегически бомбардировачи, колкото бяха нужни за осъществяването на мисията. Все още нито една мисия срещу основните складове за гориво не бе завършила успешно. Те се намираха твърде близо до населено място и на спътниковите снимки се виждаше, че в района има цивилни. Разбира се.

— Да накараме ВВС да опитат още една мисия с B-52 — предложи един летец. — Те ще навлязат както предния път, с изключение на това, че… — Той нахвърли няколко промени в профила на атаката. — Сега, когато нашите „Куиър“ са с нас, може наистина да успеем.

— Ако искате моята помощ, командир, можете поне да се изразявате по-учтиво. — Пилотът на „Праулер“ в стаята очевидно не харесваше някой да нарича по прякор самолета му, който струваше четиридесет милиона долара. — Мога да унищожа няколко от тези зенитно-ракетни радари, но не трябва да забравяте, че SA-11 разполагат с резервна система с инфрачервено насочване. Ако се приближите на десет мили от установките, те имат петдесет процента шанс да свалят изтребителя ви. — Пилотите бяха научили, че най-гадното при SA-11 беше, че ракетата не оставяше почти никаква димна следа, което я правеше трудна за забелязване, а да се избяга от ракета, която не виждаш, беше почти невъзможно.

— Няма да се доближаваме до господин Установка. За първи път шансът е на наша страна, господа. — Летците изтребители започнаха да обсъждат отделните части на плана. Сега те разполагаха със солидни разузнавателни сведения за начина, по който руснаците действаха по време на бой. Съветите имаха добра тактика, но бяха твърде предсказуеми. Ако американските самолети успееха да създадат ситуация, за която руснаците бяха подготвени, те знаеха каква щеше да бъде реакцията на Иван.

Алексеев не беше очаквал, че всичко ще мине лесно, но не бе очаквал и че военновъздушните сили на НАТО ще имат въздушно превъзходство в нощното небе. Четири минути след полунощ един самолет, който не беше засечен от радарите им, бе разрушил радиопредавателната станция на щабквартирата на Главком-запад. Те разполагаха само с три резервни радиостанции, всяка от които се намираше на повече от десет километра от подземния бункерен комплекс. Сега имаха само една, плюс един подвижен радиопредавател, който вече беше бомбардиран два пъти. Подземните телефонни кабели все още бяха използваеми, но навлизането във вражеска територия бе направило телефонните връзки ненадеждни. Твърде често опънатите от Свързочни войски кабели биваха унищожени от въздушна атака или лошо управлявани превозни средства. Радиовръзките им бяха необходими, а НАТО ги елиминираше систематично. Съюзниците бяха опитали дори да атакуват самия бункерен комплекс — лъжливият комплекс, разположен точно между две радиопредавателни станции, беше ударен от осем изтребител-бомбардировача и буквално засипан с напалм, касетъчни бомби и силноексплозивни бомби със забавено действие. Оръжейните експерти бяха заявили, че ако нападението бе извършено срещу истинския комплекс, със сигурност е щяло да има жертви. „Толкова за уменията на нашите инженери.“ Бункерите уж бяха проектирани да издържат дори ако в близост до тях се взривеше ядрена бойна глава.