Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Добре. Горе главата. — Морис погледна нагоре, за да се увери, че вахтените му са все още нащрек. Независимо от всички вероятности, те все още се намираха в опасност. Множество опасности.

— Андоя. В крайна сметка, те не са се движили към Бодо — каза Толанд, докато разглеждаше спътниковите снимки на Норвегия.

— С какви наземни сили разполагат според теб? — попита капитанът на групата.

— Поне с една бригада. Може би с намалена дивизия. Тук се виждат много верижни машини, а и много зенитно-ракетни установки. Вече са започнали да разполагат изтребители на пистите. След тях ще дойдат и бомбардировачите… всъщност те може вече да са там. Тези снимки са отпреди три часа. — Съветската военноморска формация вече се беше отправила обратно към полуостров Кола. Сега тя щеше да бъде защитена и по въздуха. Боб се запита какво ли се беше случило с норвежкия полк, който трябваше да се намира в базата в Андоя.

— Оттам техните леки бомбардировачи „Блайндър“ могат лесно да стигнат до нас. Копелетата се движат на висока свръхзвукова скорост и ще бъде дяволски трудно да ги прехванем. — Руснаците провеждаха систематични нападения срещу радарните станции на RAF, разположени по шотландския бряг. Някои от нападенията бяха извършвани с ракети въздух-земя, а други — с изстрелвани от подводници крилати ракети. Веднъж руснаците бяха нападнали с изтребител-бомбардировачи с масивна подкрепа от самолети за радиолокационно подавяне, но това им бе струвало скъпо. Изтребителите „Торнадо“ на RAF бяха свалили половината от нападателите, повечето от тях по време на обратния им полет. Двумоторните бомбардировачи „Блайндър“ можеха да хвърлят тежките си бомбени товари след бърз полет на малка височина. „Вероятно това е причината руснаците да са искали да завземат Андоя“, помисли си Толанд. Базата беше идеална за техните цели. Базата лесно можеше да получи подкрепа от съветските северни бази и се намираше на такова разстояние, че британските изтребител-бомбардировачи не можеха да я атакуват без съпровод от голям брой въздушни танкери.

— Можем да стигнем дотам — каза Боб, — но това означава, че ще трябва да натоварим половината от щурмовите си „птички“ с резервни резервоари.

— Няма начин. Никога няма да получим разрешение да използваме резервите си за подобна операция. — Капитанът на групата поклати глава.

— Тогава трябва да засилим патрулите си над Фарьорските острови, което пък ще попречи на атаките ни срещу Исландия. — Толанд огледа седящите около масата. — Не е ли страхотно как от различните парчета се получава един цялостен план? Как можем да отнемем инициативата от тези копелета? Ние играем играта по техните правила. Реагираме на техните действия, вместо да правим онова, което искаме да направим. Точно по този начин се губи една война, господа. Иван е приземил своите Ту-22 заради бурята, която вилнее в централната част на Атлантическия океан. Утре те отново ще бъдат във въздуха след цял ден почивка и ще се насочат отново срещу нашите конвои. Ако не можем да ударим Андоя и не можем да направим кой знае какво срещу Исландия, какво, по дяволите, ще правим тогава? Ще си седим тук и ще се чудим как да защитим Шотландия ли?

— Ако позволим на Иван да установи въздушно превъзходство над нас…

— Ако Иван може необезпокоявано да унищожава конвоите ни, ние ще загубим шибаната война! — прекъсна го Толанд.

— Вярно. Напълно си прав, Боб. Проблемът е как да ударим техните бомбардировачи. Те, изглежда, летят точно над Исландия. Добре, ние знаем маршрута им, но той е защитен от техните МиГ-ове, синко. В крайна сметка ще стане така, че ще изпратим изтребители да се сражават с изтребители.

— Значи ще трябва да опитаме нещо косвено. Ще ударим въздушните танкери, които използват за презареждане.

Присъстващите пилоти и двама оперативни командири на ескадрили слушаха безмълвно разговора на двамата разузнавачи.

— И как, по дяволите, ще ги открием? — попита един от тях сега.

— Да не мислите, че могат да заредят тридесет бомбардировача, без поне малко да използват радиовръзките си? — попита в отговор Толанд. — Подслушвал съм съветски операции по презареждане във въздуха по спътникова връзка и знам, че те говорят помежду си. Да предположим, че изпратим там една разузнавателна „птичка“ и тя открие мястото на презареждането. Защо тогава да не поставим няколко F-14 по обратния им маршрут?

— Да ги ударим, след като презаредят… — замисли се летецът.