Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Насочвани от рефлектиращите вълни на радарите за управление на огъня на кръстосвача, зенитните ракети се устремиха към целите си със скорост две хиляди мили в час. Бойните им глави се взривиха на разстояние сто и петдесет ярда преди целите. Системата „Егида“ показа доста добра ефективност. Малко повече от шестдесет процента от целите бяха унищожени. Сега във въздуха оставаха осемдесет и две ракети „Кингфиш“, които се насочваха срещу осем кораба.

Останалите ракетоносни кораби също се включиха в боя. На моменти по една и съща цел бяха изстрелвани по две или три зенитни ракети, които в повечето от случаите успяваха да я поразят. Броят на приближаващите „вампири“ спадна на седемдесет, после на шестдесет, но не намаляваше достатъчно бързо. Никой на корабите не знаеше какви точно са целите, по които стреляха. Съветските ракети включиха мощните си активни заглушители. Корабите започнаха да изпълняват серии от резки маневри, наподобяващи някакъв стилизиран танц, без да се опитват да задържат позициите си. Опасността от сблъсък помежду им сега беше най-малката им грижа. Когато атакуващите ракети се приближиха на двадесет мили до формацията, всички кораби започнаха да изстрелват ракети с диполни отражатели, които при експлозията си изпълниха въздуха с милиони алуминизирани парчета, които предложиха на съветските ракети множество нови цели. Няколко AS-6 изгубиха първоначалните си цели и подгониха алуминизираните примамки. Две от тях се изгубиха, след което си избраха нови цели откъм далечния периметър на формацията.

Радарната картина на „Нимиц“ се замъгли внезапно. Ясните точки, които показваха разположението на корабите, се превърнаха в безформени облаци. Единствено изображенията на ракетите не се промениха — обратни V-та с прикрепени към тях линейни вектори, обозначаващи курса и скоростта им. Последният залп на ПВО унищожи още три от тях. Броят на „вампирите“ беше намалял на четиридесет и един. Толанд преброи пет насочващи се към „Нимиц“ съветски ракети.

На самолетоносача му оставаше само едно средство за защита — системата CIWS, състояща се от 20-мм оръдия „Гатлинг“ със собствено радарно насочване и предназначена за поразяване на атакуващи ракети на разстояние по-малко от две хиляди ярда. Системата беше проектирана за работа в напълно автоматичен режим и двете оръдейни установки в кърмовата част се насочиха нагоре и се прицелиха в първата двойка съветски ракети. Левият купол стреля първи. Звукът при стрелбата на шестцевното оръдие наподобяваше отварянето на огромен цип. Радарната система на установката следеше целта и изстреляните снаряди, коригирайки траекторията им по време на полета.

Водещата AS-6 се взриви на осемстотин ярда пред левия борд на „Нимиц“. Експлозията на еднотонния заряд разтърси авионосеца и Толанд се зачуди дали бяха улучени. Около него персоналът на CIC трескаво си вършеше работата. Една от целите изчезна от екрана. Оставаха още четири.

Следващата „Кингфиш“ приближи самолетоносача откъм носа и беше унищожена от носовата CIWS, но твърде близо до борда. Шрапнелите пометоха палубата на „Нимиц“, убивайки дузина незащитени матроси.

Третата съветска ракета беше подмамена от диполните отражатели и падна в морето на половин миля зад кърмата на „Нимиц“. Детонацията на бойната й глава накара огромния кораб да вибрира и изхвърли воден стълб на височина триста метра над повърхността.

Четвъртата и петата ракета приближиха откъм кърмата на по-малко от сто фута една от друга. Кърмовата установка ги засече, но не можа да реши по коя от тях да стреля първо и премина в режим „пренастройка“, без изобщо да стреля. Ракетите удариха самолетоносача през интервал от една секунда. Първата улучи кърмовия ъгъл на левия борд, а втората — спирачно въже номер две.

Толанд беше отхвърлен на петнадесет фута от мястото, на което стоеше, и се удари в някаква радарна конзола. Следващото нещо, което видя, бе огнена стена, която премина над него за част от секундата. После дойдоха и шумовете. Първо се чу трясъкът на експлозията, а след него и писъците. Задната напречна преграда на CIC я нямаше и на нейно място се издигаше огнена гора. На двадесет фута от Толанд залитаха подпалени мъже, чиито писъци пронизваха мозъка му. Единствената мисъл на Боб беше как да се измъкне от този ад. Той се втурна към херметичната врата, която се отвори като по чудо и Толанд изтича на десния борд. Противопожарните системи на кораба се бяха включили и заливаха всичко със завеса от морска вода. Солената вода започна да щипе кожата му, когато той излезе на пътеката на палубата за излитане с опърлени коса и униформа. Един матрос насочи към него противопожарния си маркуч и водната струя едва не го повали.