Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Нов радарен контакт. Обозначение „Нападение-2“.

— Какво? — подскочи Бейкър. Следващото повикване беше от изтребителите.

— „Клипер база“, тук „Слъгър водач“. Виждам целта си. — Командирът на ескадрилата се опитваше да види каква е целта му чрез телевизионната си камера с голям радиус на действие. Когато отново заговори, гласът му беше изпълнен с тревога. — Внимание, внимание, това не е „Беджър“! Стреляли сме по ракети „Келт“!

— „Нападение-2“ се състои от седемдесет и три самолета, пеленг две-едно-седем, разстояние едно-три-нула мили. Един въздушнопреносим радар за наземно търсене следи формацията — обяви говорителят на CIC. Сърцето на Толанд се сви, когато чу обявената информация за новия контакт.

— Прецакаха ни, господин адмирал.

Тактическият командир на групата беше пребледнял, когато вдигна микрофона.

— Въздушна тревога червено! Готови за бой! Ос на заплаха две-едно-седем. Всички кораби да маневрират в удобна за стрелба позиция.

Ракетите бяха привлекли изтребителите твърде далеч от корабите, което на практика беше оголило бойната група. Единствените въоръжени изтребители на формацията бяха осемте „Крусейдъра“ на „Фох“, които отдавна бяха снети от въоръжение в САЩ. Кратка команда от самолетоносача ги накара да включат на форсаж и те се спуснаха срещу приближаващите съветски бомбардировачи. Твърде късно.

Съветският „Беър“ вече имаше пълна информация за разположението на американските кораби. Руснаците не можеха да определят вида на корабите, но можеха да различават малките от големите, както и да идентифицират ракетния кръстосвач „Тайкондерога“ по специфичната му радарна сигнатура. Самолетоносачите трябваше да се намират близо до него. Екипажът на разузнавателния самолет предаде информацията на колегите си. Минута по-късно седемдесетте бомбардировачи „Бекфайър“ изстреляха своите сто и четиридесет ракети AS-6 „Кингфиш“ и завиха на север на пълна бойна скорост. AS-6 се различаваха напълно от „Келт“. Те имаха ракетни двигатели с течно гориво и ускориха до деветстотин възела, след което започнаха да се спускат, докато радарно-прицелната им глава ги насочваше към предварително програмиран прицелен район с ширина десет мили. Срещу всеки от намиращите се в центъра на формацията кораби бяха изстреляни по няколко ракети.

— Вампири, вампири! — обяви CIC говорителят на „Тайкондерога“. — Засичаме множество приближаващи ракети. Готови за стрелба.

ПВО командирът на групата нареди оръжейните системи „Егида“ на кръстосвача да бъдат приведени в автоматичен режим. „Тайкондерога“ беше проектиран точно за такива ситуации. Мощните му радарни и компютърни системи незабавно идентифицираха приближаващите ракети като вражески и определиха на всяка от тях приоритет за унищожение. Компютърът работеше напълно автоматично и можеше да стреля по собствена преценка по всичко, което определеше като заплаха. По главния тактически екран започнаха да се нижат цифри, символи и вектори. Двойните ракетни установки на носа и кърмата се насочиха към първите цели и зачакаха командата за стрелба. „Егида“ беше последна дума на техниката и бе най-съвременната зенитно-ракетна система в света, но имаше един основен недостатък — кръстосвачът носеше само деветдесет и шест зенитни ракети SM2, а приближаващите ракети бяха сто и четиридесет. Компютърът не беше програмиран да мисли за това.

Застанал в CIC на „Нимиц“, Толанд усети как самолетоносачът прави рязък завой и двигателите му включват на пълна мощност, придавайки на огромния корпус скорост от тридесет и пет възела. Атомните му ескортни кораби „Вирджиния“ и „Калифорния“ също следяха движението на съветските ракети, насочили към тях своите зенитни установки.

Приближаващите съветски ракети се намираха на височина осем хиляди фута и разстояние сто мили и изминаваха по една миля на всеки четири секунди. Всяка от тях вече си беше определила цел, избирайки най-големия кораб в полезрението си. „Нимиц“ беше най-близкият голям кораб и придружаващите го ракетоносци се намираха на север от него.

„Тайкондерога“ изстреля първия си залп, когато целите бяха на деветдесет и девет мили от него. Ракетите се взривиха във въздуха, оставяйки зад себе си ивица светлосив дим. Те едва бяха напуснали пусковите релси, когато зареждащите устройства презаредиха установките. Времето за презареждане и стрелба на системата беше осем секунди. Кръстосвачът можеше да изстрелва по една ракета на всеки две секунди. След малко повече от три минути магазините на системата бяха празни. „Тайкондерога“ излезе изпод огромен сив облак дим. Единствената защита на кораба сега бяха оръдейните му системи.