Том Клэнси - Операция „Червена буря“

След тази команда формацията направи ляв завой на сто и осемдесет градуса. Корабите, които все още не бяха заредили ракетните си установки, поправиха този си пропуск. Радарите за управление на огъня бяха поставени в режим готовност и насочени на север. Капитаните на тринадесет кораба зачакаха заповед за откриване на огън.

Тя беше бясна. „Разбира се, че съм достатъчно добра за летец изтребител — мислеше си тя. — Достатъчно добра съм за летец инструктор на «Ийгъл». Достатъчно добра съм за летец изпитател, за заместник-директор на програмата ASAT. Дори за Хюстън, но не смятат, че съм достатъчно добра за бойни полети! И сега, когато сме във война, ме пращат да пилотирам ферибот!“

— Мамка му. — Тя се казваше Ейми Накамура, беше майор от ВВС на САЩ и имаше три хиляди летателни часа, от които две трети на F-15. Подобно на повечето пилоти на изтребители, тя също беше ниска и набита. Единствено баща й някога й беше казвал, че е красива. Той я беше наричал галено Зайче и когато колегите й летци бяха разбрали за това, я бяха кръстили Зайо. Сега тя и тримата мъже от групата прекарваха четири чисто новички изтребители „Ийгъл“ за Германия, където други — мъже! — щяха да ги използват по предназначение. Всеки един от самолетите носеше конформни резервоари, за да могат да изминат разстоянието без междинно кацане. Защитата им се осигуряваше от по една ракета „Сайдуиндър“ и обичайният запас боеприпаси за 20-мм им оръдия. „Руснаците са оставили жени да пилотират бойни самолети по време на Втората световна война! — помисли си тя. — Две от тях дори са станали асове!“

— Хей, Зайо, я погледни на три часа! — повика я колегата й отдясно.

Накамура имаше отлично зрение, но не можа да повярва на очите си.

— Кажи ми какво виждаш, Бъч.

— „Беджъри“…?

— Шибани Ту-16 „Беджър“ — ура! Къде би трябвало да се намира флотът?

— Наблизо. Опитай се да ги предупредиш, Зайо!

— Група на ВМФ, група на ВМФ, тук фериботен полет ВВС Голф-четири-девет. Имаме визуален контакт с позиция на формация от руски бомбардировачи… мамка му, чувате ли ме? Край.

— Кой, по дяволите, е това? — попита на висок глас някой от екипажа на единия „Хоукай“. Комуникационният техник отговори на повикването.

— Голф-четири-девет, необходима ни е идентификация. Ноември Четири Уиски. — Нямаше гаранция, че руснаците не си правят някакви игрички. Майор Накамура изруга наум, докато прокарваше пръста си по списъка с комуникационни кодове. Ето го!

— Алфа Шест Хотел.

— Голф-четири-девет, тук „Ястреб-1“ от ВМФ. Предупреждавам ви, че очакваме нападение от въпросните „Беджъри“. По-добре се разкарайте оттам. Потвърдете.

— Как пък не, ВМФ, имам визуален контакт с повече от три движещи се на север „Беджъра“, позиция четиридесет и девет север, тридесет и три изток.

— На север ли? — попита командира по прехващането. — Голф, тук „Ястреб-1“, потвърдете визуалната информация. Повторете информацията.

— „Ястреб-1“, тук Голф. Вече виждам една дузина „Беджъри“, повтарям, виждам дванадесет бомбардировачи Танго-Униформа-Едно-Шест, южно от моите координати, движат се към мен и приближават. Влизаме в бой. Край.

— На радара няма нищо, шефе — каза радарният оператор. — Това е твърде на север от нас.

— Тогава за какво, по дяволите, говореше тя?

Майор Амелия Накамура превключи прицелния и холографския екран на тактически режим, след което натисна ключа на радара за въздушно прехващане. Нейният опознавателен радар провери дали целта е вражеска, и се самоизключи. Това беше достатъчно.

— Франк, поведи групата си на изток. Бъч, ти идваш с мен. Внимавайте с горивото. Напред!

Сега, когато най-опасната част от мисията им беше зад тях, пилотите на съветските бомбардировачи се бяха поотпуснали. Сиво-синята боя на американските изтребители ги караше да се сливат с фона на небето и екипажите на „Беджърите“ ги забелязаха едва когато разстоянието между тях бе по-малко от миля.

При първото си преминаване Ейми избра оръдието си и изпрати двеста снаряда в кабината на единия „Беджър“. Двумоторният самолет моментално стана неуправляем и се обърна по гръб подобно на умрял кит. Един. Майорът извика от радост, направи рязък завой и се спусна върху поредната си жертва. Руснаците вече бяха предупредени и бомбардировачът се опита да избяга. Нямаше начин да се измъкне. Накамура изстреля ракетата си от разстояние по-малко от миля и я видя как се забива в левия двигател на съветския самолет. Експлозията откъсна крилото. Два. На три мили пред нея имаше още един „Беджър“. „Имай търпение — каза си мислено тя. — Ти си много побърза от него.“ Тя беше забравила, че руските Ту-16 имаха оръдия на опашката си, но един съветски сержант бързо й го припомни. Той не успя да улучи самолета й, но затова пък я стресна здравата. „Ийгълът“ зави рязко наляво и приближи бомбардировача успоредно, преди да го атакува. Снарядите от оръдието на Ейми улучиха руснака в средата на корпуса и тя трябваше да се спусне надолу, за да избегне отломките. Боят продължи само деветдесет секунди, но тя беше плувнала в пот.