Том Клэнси - Операция „Червена буря“

— Пожар в CIC! — едва успя да изрече Толанд.

— Че къде ли не гори! — извика в отговор матросът.

Боб падна на колене и погледна през борда. Спомняше си, че „Фох“ се беше намирал на север от „Нимиц“. Сега на мястото му се виждаше само един стълб дим. Докато гледаше, последната AS-6 се взриви на сто фута над палубата за излитане на „Саратога“. Авионосецът изглежда не беше повреден. Надстройката на намиращия се на три мили от „Нимиц“ кръстосвач „Тайкондерога“ беше разрушена от взривила се на няколко ярда от нея съветска ракета и сега бе обхваната от пламъци. На хоризонта се появи огнено кълбо, което обяви унищожаването на още един кораб. „Божичко — помисли си Толанд, — дали не беше «Сайпан»? На борда му имаше две хиляди морски пехотинци…“

— Минавай напред, бе, тъпанар! — изкрещя му един от огнеборците. На пътеката се появи още един офицер.

— Добре ли си, Толанд? — Беше капитан Свенсон. Ризата му беше разкъсана и напоена с кръв от дузината порезни рани по гърдите му.

— Да, сър — отвърна Боб.

— Иди на мостика и им кажи да прекарат десния борд към наветрената страна. Бегом! — Свенсон скочи върху палубата за излитане.

Толанд направи същото и се затича към мостика. Палубата беше станала хлъзгава като лед от противопожарната пяна. Толанд тичаше, без да мисли, и падна точно пред мостика. Само след минута Боб вече беше в лоцманската кабина.

— Капитанът каза да прекарате десния борд към наветрената страна! — каза той.

— Че той си е от шибаната наветрена! — изръмжа в отговор старпомът. Подът на мостика беше покрит със счупени стъкла. — Как е капитанът?

— Жив е. Остана при пожара на кърмата.

— А ти кой си, по дяволите? — попита старпомът.

— Толанд от разузнавателния отдел. Бях в CIC.

— В такъв случай си бил голям късметлия. Втората „птичка“ се взриви на петдесет ярда от вас. Адмиралът измъкна ли се? А останалите?

— Не знам. Всичко вътре гореше.

— Изглежда, че и вие сте пообгорял малко, командир.

Боб имаше чувството, че се е бръснал с парче стъкло. Веждите му изпадаха, когато ги докосна с пръст.

— Леко опърлени, предполагам. Ще се оправя. Какво трябва да правя сега?

Старпомът посочи към водните криле на Толанд.

— Можеш ли да управляваш кораба? Добре, поеми командването. И без това вече не остана нищо, в което да можем да се блъснем. Аз отивам на кърмата, за да поема борбата с огъня. Комуникациите са извън строя, радарът също, но двигателите са в ред и корпусът не е повреден. Господин Байс поема дежурството. Господин Толанд поема командването — обяви старпомът, преди да излезе.

През последните десет години Боб не беше управлявал нищо по-голямо от рибарска лодка, а сега трябваше да се оправя с цял повреден самолетоносач. Той вдигна един бинокъл и се огледа наоколо, за да види какви кораби имаше край него. От гледката го полазиха студени тръпки.

„Саратога“ беше единственият кораб, който изглеждаше съвсем здрав, но при по-внимателното вглеждане осъзна, че радарната му мачта беше пречупена. „Фох“ газеше много по-дълбоко от обичайното и беше обхванат в пламъци от носа до кърмата.

— Къде е „Сайпан“?

— Изгоря като свещичка — отговори командир Байс. — За бога, на борда му имаше две хиляди и петстотин души! Една ракета се взриви в близост до „Тайкондерога“. „Фох“ беше улучен три пъти и изглежда, че ще потъне. Изгубихме също и две фрегати и един ескадрен миноносец — просто вече ги няма, човече! Кой се издъни? Нали си бил в CIC? Кой се издъни?

Осемте френски „Крусейдъра“ току-що бяха влезли в контакт със съветските бомбардировачи. Руснаците се движеха на форсаж със скорост почти равна на скоростта на френските изтребители. Когато „Фох“ беше излязъл от ефира, френските пилоти веднага бяха разбрали причината и сега бяха вбесени и изобщо не приличаха на хладнокръвните професионалисти, които излитаха със самолетите си от палубите на своите самолетоносачи. В обсега им имаше само десет Ту-22 и те свалиха шест от тях с ракетите си и повредиха още два, преди да успеят да им се изплъзнат.

„Карон“ беше един от неповредените американски кораби и сега следеше полета на съветските „Бекфайър“ на радара си и искаше от англичаните да ги пресрещнат по време на обратния им полет. Но руснаците бяха предвидили такъв развой и минаха на запад от Великобритания, за да се срещнат с въздушните си цистерни на четиристотин мили от норвежкия бряг.

Съветите вече оценяваха резултатите от мисията си. В първата съвременна битка между самолетоносачи и бомбардировачи имаше победители и победени. И двете страни много добре знаеха кой беше загубил и кой беше спечелил.