Дэвид Балдаччи - Последната миля

— А спомняте ли си съдебната заповед, която изискваше да представите картоните на Рой и Лусинда Марс?

— Друга колежка се зае с отговора до съда, но добре си спомням искането. Никога не бяхме получавали подобна заповед, още по-малко пък свързана с разследване на убийство.

— Някой от вас потвърди ли автентичността на зъбните снимки по време на процеса?

— Да, аз го направих, защото отговарях за поддържането на архива.

— Да разбирам ли, че доктор Фишър не се е явявал в съда?

— Той беше много зает и не можеше да отдели време за процеса. А аз за пръв път се явявах като свидетел. Много се вълнувах.

— Доктор Фишър споменавал ли е, че нещо в зъбния им статус не е наред?

— Не, не си спомням подобно нещо. Наистина ли нещо не е наред? — попита притеснено Мелиса Дауд.

Декър не обърна внимание на въпроса й, а продължи да разпитва:

— Спомняте ли си кой чистеше сградата по онова време?

— Сградата, в която се намира кабинетът ли?

— Да.

— Ами това е същата фирма, когато я чисти и сега. „Къмършъл Клийнърс“. Те чистят всички офиси тук.

— И разполагат с ключове за всички помещения?

— Разбира се, това е обичайна практика, но никога не сме имали проблеми.

— Благодаря.

Декър затвори телефона и погледна Богарт.

Агентът на ФБР се взираше изпитателно в него.

— Май се досещам за какво става въпрос — каза той.

— Не мисля, че Рой Марс е бил убит в онази нощ в спалнята. Мисля, че някоя сестра или зъботехник е извадил папката и е изпратил копие на полицията, след което Дауд е потвърдила автентичността на зъбните снимки по време на процеса. Трябвало е само да погледне имената и останалите лични данни, за да потвърди. По-късно — нищо чудно да е било доста по-късно — доктор Фишър е погледнал снимката на Рой и е открил пломба на четвъртия зъб, където не би трябвало да я има.

— Не можем да сме сигурни, че не се е случило обратното. Възможно е доктор Фишър да е имал предвид зъбния статус на Лусинда. Според картона й тя не е имала пломби, но може той впоследствие да й е направил една именно на четвъртия зъб.

— Съгласен съм. Нямам представа защо не се е свързал с полицията, когато е открил несъответствието. Възможно е по онова време вече да е страдал от лека деменция. — Декър въздъхна и добави: — Във всеки случай това повдига много въпроси.

Богарт кимна.

— Така е, но за мен основният въпрос сега е: ако едно от телата не е на Рой или Лусинда, чие е тогава?

— Как ще съобщим тази новина на Мелвин? — попита Богарт, докато се връщаха от полицейското хранилище в мотела.

— Не е точно новина, защото не става въпрос за факт, а за теория. Нямам никакво доказателство.

— Ако предположим, че именно Рой Марс е инсценирал смъртта си, това би обяснило изстрела с пушка в лицето. И изгарянето на телата. В подобни случаи зъбните снимки са логичният способ за идентифициране на труповете. Зъбите остават относително добре запазени.

— Но някой е трябвало да проникне в кабинета на доктор Фишър и да размени снимката с тази на откритото тяло.

— Лусинда е работила в компания за чистене на домове и офиси. Обзалагам се, че е била „Къмършъл Клийнърс“. Това би осигурила на нея и Рой достъп до зъболекарския кабинет след работно време.

— Чакай малко, смяташ ли, че другото тяло е на Лусинда?

— Нямам представа. Може да е нейното, може да не е. Ако Рой е жив и той е убил двамата, чиито тела са открити в дома му, ми е трудно да повярвам, че е застрелял жена си в лицето и е запалил трупа й.

— И е натопил сина си за престъплението — не бива да го забравяме.

— Това ми е още по-трудно да си го представя.

— Но ако и двата трупа са на други хора, как е възможно те да изчезнат и никой да не разбере? Градчето е малко.

— Може да са от другаде и просто да са минавали оттук — отвърна Декър. — Но…

Той замълча и затвори очи.

Лентата в главата му се превъртя напред-назад в търсене на точните думи на пенсионирания полицай, с когото бе разговарял Милиган, както и точните думи на Мелиса Дауд.

Първото изречение гласеше: До този момент са разследвали само обири, пиянски свивания, кражби на коли, издирвали са изчезнали хлапета, решили да се позабавляват.

А второто: Никога не бяхме получавали подобна заповед, особено свързана с разследване на убийство.

Извади телефона си и набра един номер. Секунди по-късно отново чу гласа на Мелиса Дауд. Звучеше малко напрегната, тъй като явно имаше работа, но Декър не обърна внимание на недоволството в гласа й. Включи телефона на високоговорител, за да може Богарт да чуе разговора им, и попита: