Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Миналия път споменахте, че никога не сте получавали съдебна заповед за предоставяне на информация във връзка с разследване на убийство.

— Точно така.

— От тона, с който го казахте, останах с впечатлението, че и друг път сте получавали съдебни заповеди.

— Всъщност само още една. Сега като се замисля… тя дойде точно преди тази, свързана с убийството на семейство Марс. Странно.

— По повод издирването на безследно изчезнал ли беше?

— Точно така. Откъде знаете?

— Досетих се. Можете ли да ни кажете повече подробности?

— Ставаше въпрос за наш пациент. От полицията предполагаха, че са открили тялото му в гората, обезобразено от диви животни. Знаеха, че изчезналият е лекувал зъбите си при нас, и поискаха зъбната картина, но не установиха съвпадение.

— Сигурна ли сте, че това се е случило преди убийствата на Рой и Лусинда Марс?

— Да, малко преди това.

— Спомняте ли си името на изчезналия?

— Да. Казваше се Дан Риърдън. Доколкото знам, така и не го откриха.

— Разполагате ли с неговия картон?

— Не. Не ги пазим след толкова време.

— А можете ли да опишете този Риърдън? Раса, ръст, тегло, каквото и да било?

— Ами… беше едър и много висок. Към сто килограма. По онова време беше на петдесет и няколко. Доста як мъж.

— Бял или чернокож?

— Бял.

— Имаше ли семейство?

— Не. Жена му беше починала. Нямаха деца. Живееше в покрайнините на града. Беше доста затворен…

— Как си изкарваше прехраната?

— Нямаше постоянна работа. Хващаше се временно тук-там. Беше затънал в дългове. Изкарваше пари понякога, но бързо ги профукваше. На няколко пъти му опрощавахме задълженията към нас, защото не можеше да ги плати.

— Благодаря, Мелиса, много ни помогнахте.

Декър затвори и погледна Богарт.

— Затънал в дългове. Изкарвал пари понякога, но бързо ги профуквал. Каква е вероятността да е посещавал заложната къща, в която е работел Рой? А после Рой да е разбрал, че двамата имат един и същ зъболекар?

— Несъмнено съществува физическа прилика, което е накарало Рой да се спре на него. При положение, че е стрелял с пушка в лицата, а телата е изгорил, не е било наложително да търси пълно съвпадение, за да подведе полицията.

— И така, Рой отвлича Дан, за да остави впоследствие трупа му в къщата. После го убива и застрелва или собствената си съпруга, или друга жена и запалва телата.

— И накисва сина си за убийствата. Тъкмо той трябва да е платил на служителя в мотела и на Елън Танър, за да излъжат.

— И е повредил колата, за да спре да се движи точно пред мотела. Мелвин спомена, че баща му е бил отличен механик.

— Но защо, Еймъс? Защо би си направил целия този труд, за да уличи собствения си син и да го вкара в затвора?

— Нямам представа — призна Декър.

— Възможно ли е да е мразил Мелвин поради някаква причина?

— Едно е да мразиш сина си, съвсем друго е да го пратиш зад решетките.

— Освен ако Рой Марс не е психопат.

— Живял е тук двайсет години, без да навреди никому — изтъкна Декър. — Освен това извършеното от него изисква задълбочено планиране и сериозна мотивация.

— Което ни връща на първоначалния ми въпрос. Как ще съобщиш всичко това на Мелвин?

Декър погледна през прозореца на колата. Над главите им се събираха нови буреносни облаци.

— Нямам представа как — каза той.

В мотела завариха Джеймисън и Мери Оливър във фоайето. Когато ги видяха, двете жени се изправиха.

— Някакви новини за Девънпорт? — попита притеснена Оливър.

Богарт поклати глава.

— Правим всичко възможно, но засега без резултат. Местната полиция ни докладва за издирването й на всеки час. Никой не я е видял.

Оливър сведе поглед, очевидно разстроена от чутото.

— Добре ли си? — попита я Богарт.

Тя сви ръце в юмруци и отвърна:

— Божичко, колко объркващо е всичко това. Първо, онзи тип Монтгомъри прави самопризнания и измъква Мелвин от затвора…

— Ти също си му помогнала — отбеляза Джеймисън. — Благодарение на теб е доживял до този момент.

За нейна изненада, адвокатката поклати глава в знак на несъгласие.

— Дори да искам да си припиша заслугата за това, не мога. Включих се сравнително късно. Прочетох за случая и се свързах с Мелвин. Написах молба за спиране на екзекуцията, но съдът я отхвърли. По онова време другите адвокати на Мелвин вече се бяха отказали от него. Според мен смятаха, че е виновен. Имах чувството… разбирате ме, нали, че нещо не е наред. После Монтгомъри се появи като по чудо, а сега се оказва, че всичко това може би е лъжа.