Дэвид Балдаччи - Последната миля

Марс се засмя неловко.

— Знам как да хвърлям топката, Декър. Но представа си нямам как да науча другите да го правят.

— Мисля, че Томи ще бъде в добри ръце.

Когато пристигнаха на летището, Декър помогна на Марс с багажа. Двамата се изправиха един срещу друг на входа на терминала.

— Време е да се сбогуваме. Макар и временно.

— Точно така, временно — отвърна Декър. — Ще поддържаме връзка.

— Ела в Алабама на някой мач на „Кугуарите“. Доведи Джеймисън и Богарт.

— Непременно.

Двамата се гледаха неловко в продължение на няколко секунди, след което Марс сграбчи Декър в мечешка прегръдка, на която той отвърна смутено.

— Не знам как да ти се отблагодаря, човече — каза Марс. — Никога през живота си не съм имал по-добър приятел.

— Страхотно признание от страна на играч на „Лонгхорнс“ към играч на „Бъкайс“.

— Знаеш какво имам предвид.

Този път Декър не се поколеба. Сети се отново за онзи мач, в който бяха играли един срещу друг, и отвърна:

— Много добре разбирам какво имаш предвид, Мелвин. И аз изпитвам същото.

— Знаеш ли, някой път може отново да ме включиш в твоя екип. Тази работа с разследването ми допадна.

— Справи се добре.

— Грижи се за себе си — усмихна се Марс. — И гледай да не отслабнеш прекалено много.

— Няма такава опасност.

Прегърнаха се отново, след което Марс взе куфарите си и влезе в терминала.

Декър го проследи с поглед, докато масивният му гръб се скри сред тълпата в салона. После се качи в колата, но не потегли веднага. Включи радиото. Беше настроено на честотата на Националната обществена мрежа.

Той се замисли за последната новогодишна вечер, когато бе направил същото. Тогава бе чул една история, която промени не само неговия живот, но и живота на много други хора. И най-важното, живота на Мелвин Марс.

Хвърли последен поглед към терминала и извика в съзнанието си онази сцена, в която Марс му каза, че той е най-добрият приятел, който някога е имал.

Изведнъж се почувства по същия начин, по който се бе почувствал в мига, когато бе излязъл на терена за първия си мач при професионалистите. Когато осемдесет хиляди зрители го бяха приветствали — него, Еймъс Декър. Или така поне му се бе сторило.

Като се изключат денят, в който се бе оженил, и денят, в който се бе родила дъщеря му, това бе най-страхотният ден в живота му.

Сега този фантастичен миг от кратката му кариера в НФЛ отстъпи на четвърто място.

След признанието на Мелвин Марс, че той е най-добрият му приятел.

На Мишел, която върши всичко, докато аз пиша.

На Мич Хофман — великолепен редактор, а вече и агент.

На Майкъл Пийч, който ръководи толкова умело „Хашет“.

На издателката ми Джейми Рааб за неизменната подкрепа.

На Линдзи Роуз, Карън Торес, Антъни Гоф, Боб Кастило, Мишел Макгонигъл, Андрю Дънкан, Кристофър Мърфи, Дейв Епстейн, Трейси Дауд, Брайън Маклендън, Анди Додс, Матю Баласт, Лукас Фосет, Деб Фътър, Бет де Газман, Джесика Крюгер, Оскар Стърн, Мишел Карас, Стефани Сирабиан и всички от издателство „Гранд Сентръл“ за усърдната работа.

На Арън и Арлийн Прийст, Луси Чайлдс Бейкър, Лиса Ербах Ванс, Франсис Джалет-Милър, Джон Ричмънд и Мелиса Едуардс — най-добрите литературни агенти. Честит нов офис!

На Антъни Форбс Уотсън, Джереми Тръвейтън, Триша Джаксън, Кейти Джеймс, Алекс Сандърс, Сара Лойд, Джоди Мълиш, Стюарт Дуайър, Джеф Дъфилд, Джонатан Аткинс, Ана Бонд, Сара Уилкокс, Лиан Уилямс, Сара Маклийн, Шарлот Уилямс и Нийл Ланг от издателство „Пан Макмилън“ във Великобритания, които ме карат да се чувствам специален.

На Правин Найду и неговия екип в „Пан Макмилън“, Австралия, за усърдната работа.

На Каспиян Денис и Санди Вайълет за прекрасното ни приятелство.

На Киф Брюър и Орла Касиди за чудесната аудио книга.

На Стивън Маат и целия екип на издателство „Бруна“, които се грижат за мен и книгите ми в Холандия.

На Боб Шуле, който провери фактите в поредния ми ръкопис.

На Роланд Отуел за страхотната коректорска работа.

На победителката в благотворителния търг Патриша Брей. Надявам се, че сте харесали героинята, която носи Вашето име. Благодаря за подкрепата.

На Кристен и Наташа, които управляват добре „Кълъмбъс Роуз“.

И на Мишел Бътлър — добре дошла в екипа!