Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Мен да, вие двамата се оправяйте сами.

— Кучи син! — възкликна Марс и тръгна към Рой, който насочи пистолета си в него.

— Не ме карай да те застрелям, Леви.

— Аз ще те застрелям — закани се Декър.

— Не — отвърна Рой. — Аз бих могъл да застрелям някого в гръб, но не и ти. А сега, ако ме извините, чака ме работа.

В тъмнината Рой се блъсна в Декър на път към вратата. Хвана се за ръката му, за да не падне, и каза:

— Много си отслабнал, Декър. Но ти се е отразило добре.

Пусна го и извика през прозореца:

— Идвам! Ако искате да разберете къде са нещата, които ви интересуват, ще трябва да сключим сделка. Застреляте ли ме, документите ще отидат там, където никога не бихте искали да попаднат.

— А другите двама с теб? — попита гласът.

Рой не си направи труда да ги погледне.

— Не са мой проблем — извика той.

— Мръсник! — изръмжа Марс, но Декър го спря.

— Пусни го, Мелвин.

— Защо? За да оживее той, а ние да умрем?

— Не бъди такъв пъзльо, Леви — подсмихна се Рой. — Може и да се измъкнеш. Не успееш ли, ще се видим на оня свят.

— Не, няма — отвърна Марс. — Аз ще бъда при мама. А ти знаеш къде ще отидеш.

— Ето ме — извика Рой и излезе през вратата с насочен нагоре пистолет.

Декър погледна през прозореца и видя трима мъже да тичат към Рой.

Всички бяха облечени с камуфлажни дрехи, носеха бронирани жилетки и държаха винтовки в ръце. Мигом заобиколиха Рой.

— Къде е? — попита един от тях.

Рой погледна към малката къща.

— Ей, Леви, кажи на майка ти… — Гласът му потрепери и очите му се наляха със сълзи. — Кажи й, че я обичам. Винаги съм я обичал…

— О, по дяволите! — възкликна Декър, сграбчи Марс и го дръпна рязко назад.

Марс се плъзна по пода и се удари в отсрещната стена. Декър се втурна към него и го прикри с тялото си.

А навън Рой разтвори якето си. На кръста си носеше колан с пластичен експлозив, свързан с детонатор.

Мъжете, които го бяха наобиколили, хукнаха да бягат.

Но беше прекалено късно.

Рой Марс натисна копчето на детонатора.

И четиримата просто се изпариха.

Декър седеше срещу Марс и се взираше в него.

Намираха се в хотелската стая в Тъскалуса.

Богарт стоеше прав и наблюдаваше и двамата. Изражението му не бе никак щастливо.

Част от къщата се бе срутила, когато Рой Марс бе детонирал експлозивите, обвили тялото му. Декър и Марс бяха извадили късмет и се бяха измъкнали от руините без сериозни наранявания.

Качиха се на пикапа, оставен от нападателите, и стигнаха до място, където мобилните им телефони уловиха сигнал. Пристигна полицията, а после се появи Богарт с цял екип федерални агенти. Декър и Марс бяха отведени в местната болница, където прекараха нощта, а на сутринта бяха изписани.

Джеймисън също бе долетяла с Богарт и в момента стоеше до него. Тя изглеждаше също толкова ядосана, колкото и агентът на ФБР.

— Не ти ли мина през ума да споделиш какво възнамеряваш да правиш? — попита той.

Декър сви рамене.

— Получи официално нареждане да прекратиш работа по случая, Рос. Не исках да те забърквам в неприятности, а и Рой настоя да дойдем сами.

— Послушал си него, а не мен?

— Това ми се стори единственият начин да решим случая — отвърна Декър.

— Ами аз? — попита рязко Джеймисън с намръщено лице и ръце на кръста.

— Съжалявам, Алекс! — Това бе единственото, което Декър успя да каже.

— И така, Рой е мъртъв, нападателите буквално са се изпарили при взрива — обобщи Богарт, — а на мястото не открихме нищо, което да ги свърже с Истланд или Хюи.

Марс поклати глава.

— Не мога да повярвам, че той… се самоуби.

— По този начин ни спаси, Мелвин. Или по-точно, спаси теб. Не мисля, че го беше грижа дали аз ще оцелея или не.

— Но защо? След всички ужасни неща, които ми причини? Заради майка ми ли го направи?

— Не мисля. Направи го заради теб.

— Но той не ме е обичал. Мразел ме е от дъното на душата си. Натопил ме е за убийство. Предполагам, че е избрал най-лесното решение.

— Не бих нарекла лесно решението да се взривиш — изтъкна Джеймисън.

— Защо изобщо беше дошъл с тази бомба? — попита Марс.

— Рой беше човек, който винаги гледаше да се подсигури. Подозирал е, че Истланд разполага със сериозни ресурси. Допускал е, че може да ни проследи — каза Декър.

— Каквато и да е била причината — отвърна Богарт, — вече нямаме нищо. Рой беше последната ни надежда. Сега той е мъртъв. А Истланд и Хюи ще останат на свобода.

— Не съвсем — възрази Декър.