Дэвид Балдаччи - Последната миля

Всички погледи се насочиха към него.

Той извади нещо от джоба на сакото си. Ръката му бе пострадала при срутването на стените в резултат на експлозията и още го болеше. Но успя да я вдигне. Държеше нещо в нея.

— Портфейлът ти? — попита Богарт.

— Не, портфейлът на Рой.

— Как му го измъкна? — възкликна Марс.

— Не съм. Той го пъхна „неволно“ в джоба ми, преди да излезе и да вдигне всичко във въздуха.

— И защо го е направил? — попита Богарт.

Декър отвори портфейла и извади единствения предмет вътре.

— Какво е това? — попита Джеймисън. — Кредитна карта?

— Не, читателска карта.

— От библиотека? — учуди се Богарт, погледна към Марс и попита: — Обичаше ли да чете?

— Никога не съм го виждал с книга в ръка.

— С изключение на онази, която ти е чел вечер, за да те приспи — поправи го Декър.

— Точно така. Как го пом… — Марс не довърши изречението.

— И защо ни е оставил читателска карта? — попита Джеймисън.

— Мисля, че това е послание — отвърна Декър и се надигна от стола. — Да вървим.

Изминаха за десетина минути разстоянието от хотела до библиотеката, която се издигаше на мястото на взривения офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Използваха колата, която Богарт бе взел под наем. Той спря пред библиотеката и паркира до бордюра. Декър ги поведе към входа.

На рецепцията ги посрещна жена на средна възраст с купчина книги пред себе си.

— Запазил съм една книга — каза Декър, след което й подаде картата.

Тя я взе и провери нещо в компютъра на бюрото си.

— Предполагам, че не е за вас — отвърна тя.

— Не, за племенника ми е. В момента се учи да чете.

Жената се усмихна.

— Започне ли отрано, ще продължи да чете през целия си живот. Ей сега се връщам — каза библиотекарката, надигна се от стола си и се скри зад рафтовете с книги.

— Ще ни кажеш ли какво става, Еймъс? — попита Джеймисън.

— Коя книга е запазил? — поинтересува се Марс.

— „Трите малки прасенца“ — отвърна служителката, която току-що се бе върнала. — Забелязах, че сте я вземали и преди — каза тя на Декър.

— Да, племенникът ми много я харесва.

— Това е класика. И аз съм я чела на внуците си. Още се стряскам при появата на Големия лош вълк. А илюстрациите са направо невероятни — каза тя и връчи на Декър книжката заедно с читателската карта.

— Благодаря.

Излязоха от библиотеката и се запътиха към колата.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Декър.

Марс отвърна:

— Това е книжката, която баща… имам предвид Рой… тоест Калахан ми четеше.

— Той много харесвал Големия лош вълк — добави Декър. — Мисля, че е виждал самия себе си в тази роля.

— Чакайте малко! — възкликна Джеймисън. — В такъв случай трите прасенца са…?

— Тримата мускетари, разбира се — отвърна Декър. — С тази разлика, че Рой ги е смятал за прасета, а не за герои. А той е бил Големият лош вълк, който ще ги изяде.

— Но нали вълкът се проваля? — попита Богарт.

— В приказката, да. Да видим какво ще се случи в живота.

Декър седна на задната седалка и запрелиства книжката. Не пропусна нито една страница, но не откри нищо.

— Декър, погледни гръбчето — каза Джеймисън. — То е твърде издуто.

Той я послуша и дори се опита да пъхне пръст между гръбчето и книжното тяло, но пръстът му бе прекалено дебел.

— Някой да има фенерче? — попита Декър.

Богарт му подаде едно, което извади от джоба на сакото си.

Декър освети гръбчето на книжката.

— Тук има нещо — каза той.

— Разкъсай корицата — посъветва го Богарт.

— Не обичам да унищожавам книги.

— Господи! — възкликна агентът и добави: — Почакай малко. — Отиде до багажника на колата и извади куфара си. — Още не съм се настанил в хотела — обясни Богарт. Отвори куфара и взе от него един костюм, окачен на телена закачалка. Измъкна я и я подаде на Декър през прозореца на задната врата. — Опитай с това.

Декър изправи леко куката на закачалката, за да я пъхне в отвора.

— Определено опира в нещо — каза той. След няколко минути усилия заяви: — Добре, излиза. — Издърпа бавно куката и пред очите им се появи горната част на ключ.

Джеймисън, която имаше най-фини пръсти от четиримата, бръкна внимателно между гръбчето и книжното тяло и извади ключа. Повърхността му бе лепкава.

— Рой вероятно го е намазал с лепило, преди да го плъзне вътре — каза Декър. — Така ключът не би могъл да изпадне случайно.

— Какво ли отключва? — попита Богарт.

Джеймисън го вдигна високо.