Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Според мен това е ключ от банков сейф — отвърна Декър.

— Добре, но коя е банката? В Тъскалуса има повече от една банка. Ако изобщо сейфът е в Тъскалуса…

Джеймисън погледна през прозореца.

— Добре, защо не опитаме онази до библиотеката? — попита тя.

Богарт също погледна навън и отвърна:

— Звучи ми логично.

Влязоха в банката, където служебната карта и значката на Богарт значително ускориха процеса. Ключът наистина бе за сейф, разположен в трезора на въпросната банка.

Когато управителят на клона спомена необходимостта от заповед за обиск, Богарт отвърна:

— Мога да извадя заповед, но забавянето ще даде възможност на двама убийци да се измъкнат от правосъдието.

— Но наемателят на сейфа има права! — възрази управителят.

Декър извади снимката на Рой Марс и му я показа.

— Това ли е той?

Управителят се взря в зърнестото изображение.

— Да, така мисля.

— В такъв случай няма да има нищо против. Мъртъв е.

Това им осигури достъп до трезора. Управителят сложи в едната ключалка ключа, който Декър и останалите бяха донесли, а в другата — ключа, който се съхраняваше в банката.

Отвори сейфа и ги остави да разгледат съдържанието му насаме.

Декър погледна Марс и попита:

— Готов ли си?

— Готов съм от много отдавна.

Марс отвори кутията и впери поглед в съдържанието й.

Декър извади бавно една снимка от нея.

Богарт взе писмо и го зачете.

На Марс се паднаха карта и няколко листа, изписани на ръка.

Джеймисън взе компютърен диск.

— През шейсетте не е имало такива неща. Рой… искам да кажа, Калахан явно е прехвърлил някаква информация върху него.

Отне им час, докато прегледат цялото съдържание на сейфа и изгледат диска на лаптоп. Бе очевидно, че кадрите на него са били записани на лента, а после са били прехвърлени на диск.

Когато приключиха, Декър погледна останалите.

В отговор те го зяпнаха изумени.

Големият лош вълк бе пипнал трите прасенца.

Декър вдигна поглед към тавана и възкликна:

— Благодаря ти, Арън Калахан, където и да се намираш!

— Доказателствата, оставени от Калахан, бяха толкова железни, че и Истланд, и Хюи направиха самопризнания, за да избегнат смъртното наказание — заяви Богарт.

Бяха се събрали в същата заседателна зала в „Куонтико“, в която бяха започнали работа по случая „Мелвин Марс“. Присъстваха всички, включително Девънпорт и Милиган. Разбира се, Марс също бе дошъл.

— Явно Тримата мускетари са искали да документират делата си — продължи Милиган. — Снимали са се с бомбите. Писали са писма, в които обсъждат какво възнамеряват да направят, и други писма, в които с най-големи подробности изреждат какво са направили. Заснели са дори филм, в който се хвалят какво са извършили. Очевидно са се гордеели. Има и карти на църквата и офиса на асоциацията. Списък на жертвите с отметки срещу всяко име. И прочие, и прочие… Направо невероятно!

Богарт добави:

— Снимали са се и с качулки на Ку-клукс-клан. Увековечили са дори Хюи-старши с расистки лозунг в ръце. Глупостта им не е познавала граници!

— Смятали са се за недосегаеми — отвърна Декър. — Бащата на Хюи е бил най-влиятелният човек в Мисисипи. Родителите на Истланд са били богати. А Маклелън е бил опасен тип, от когото всички са се страхували до смърт. Освен това са вярвали, че вършат Божие дело.

— По-скоро сатанинско — обади се Джеймисън.

— Но Маклелън е мъртъв, а другите двама влизат в затвора. Оказаха се не чак толкова недосегаеми — каза Богарт.

Марс се усмихна.

Декър го погледна.

— Какво има?

— Представих си тези двама мръсници в оранжеви гащеризони как мият пода и живеят в килия два на три. Стана ми приятно.

— Между другото, какво стана с Мери Оливър? — попита Джеймисън.

— Сключи сделка — обясни Богарт, — но въпреки това ще прекара доста време в затвора.

— Радвам се — каза Девънпорт. — Когато почука на вратата ми, веднага й отворих. В следващия миг някакъв тип покри носа ми с нещо. Настъпи мрак… Реших, че умирам.

— Наистина щеше да умреш — отвърна Богарт, — ако не те бяхме намерили. Можеш да благодариш на Декър за това.

Девънпорт му се усмихна топло, но Декър като че ли не забеляза това.

— Какво е положението с Мелвин? — попита Джеймисън.

Богарт се поизправи на стола си.

— Мелвин няма да се върне в затвора. След като случаят получи съответната разгласа и новинарските репортажи отразиха помощта, която той оказа при разкриването му, властите в Тексас прекратиха всякакви опити да го пратят отново зад решетките.