Дэвид Балдаччи - Последната миля

Декър кимна.

— След като се запознах с него, не се съмнявам, че е станало точно така. Откъде намери пари за нещата, които Реджина Монтгомъри е започнала да купува? — попита той. — Когато Лусинда се е разболяла, не сте имали пари за лечение.

— Разбих няколко сейфа, измамих няколко души, извърших дори кражба с взлом и въоръжен грабеж. Отне ми известно време, но събрах парите. Онази глупачка откачи и започна да харчи наляво и надясно. Казах й да изчака, докато се премести, но тя не го направи. Пълна идиотка! Затова трябваше да реша този проблем.

— А човекът, заел мястото ти, преди да изчезнеш? Дан Риърдън?

— Изобщо не ми е жал за него. Знаеш ли какво представляваше той? Педофил и убиец. Никой не си направи труда да потърси, но в двора му сигурно са заровени останките на половин дузина деца.

— И не каза нищо на никого? — попита Декър.

— Не, предпочетох да го гръмна в главата. Спасих на всички много време и пари.

— Но сега те знаят, че си жив, Рой. И ще тръгнат след теб и Мелвин.

— Аз съм много по-труден за намиране от Леви.

— И това те устройва?

— Устройват ме много неща, които не биха устроили теб.

— Дори когато осъзнаваш, че Лусинда не би го одобрила?

Вместо отговор Рой вдигна телефона си.

— Ти написа това съобщение, нали? Първото? Защото не мисля, че Леви може да бъде толкова красноречив.

Съобщението на екрана гласеше: Това ли смяташ, че би искала Лусинда, Рой? Става въпрос за сина й, за единствената искрица живот, останала от жена ти? Какво би поискала да направиш Лусинда?

— Справедлив въпрос — отбеляза Декър.

— Никога не съм го отричал.

— И така, какво би искала тя да направиш? Не само заради Мелвин. А и заради другите жертви. Заради онези малки момиченца, които не можаха да пораснат и да имат свои деца.

— Не се опитвай да ме разчувстваш. Отдавна съм закоравял.

— Не го вярвам. Защото ти измъкна Мелвин от затвора. И спаси живота му.

— И въпреки това искаш от мен да направя още нещо?

— Работата ти не е приключила.

— Твоята може би не е, но моята приключи.

— Можем да си говорим така цяла нощ, без да постигнем нищо.

Двамата мъже впериха поглед един в друг.

— Интересно ми е да разбера какво те кара да правиш всичко това, Декър — каза Рой.

— Може да се окаже, че си приличаме повече, отколкото смяташ.

— О, аз дори смятам, че много си приличаме. — Рой сведе поглед. — Какво ще стане, ако ти дам нещата? Ще ме оставиш ли да си тръгна?

— Ако получим доказателства, които да пратят Истланд и Хюи в затвора, няма да си направя труда да те издирвам.

— Но ФБР може да продължи да ме търси.

— Така е, но както сам каза, ти си труден за откриване.

Рой се замисли и тъкмо реши да каже нещо, когато замръзна и извърна поглед. Лицето му се изопна.

— Прецакахте ме! Доведохте федералните!

Декър погледна в същата посока и се обърна към Рой.

— Не, не сме. Което означава, че другата страна е тук.

Рой веднага угаси фенера и стаята потъна в мрак.

— Дай ми пистолета — каза Декър.

— Не. Откъде да знам, че тези отвън не са федерални агенти? Че няма да се опиташ да ме измамиш? — отвърна Рой.

В този момент един куршум разби прозореца на безброй парчета и тримата залегнаха на пода.

— Защото агентите на ФБР обикновено се представят първо и никога не откриват огън, когато вътре има цивилни.

В следващия миг прозвуча глас, усилен от мегафон:

— Знаем, че си там, Калахан! Излез и донеси онези неща!

— По дяволите! — измърмори Рой.

Извади пистолета на Декър и му го подаде.

— Има ли друг изход? — попита Декър.

— Задната врата, но предполагам, че вече я държат на мушка.

В потвърждение на думите му откъм задната страна на къщата отекна изстрел.

— Ясно, няма измъкване — каза Декър.

— Приклещили са ни вътре. Трябва само да ни изчакат да излезем.

Декър извади телефона си.

Рой го видя и поклати глава.

— Няма да свърши работа. Тук няма покритие. Никой не живее в района. Затова избрах да се срещнем тук.

— С нас е свършено — каза Марс.

— С нас е свършено от момента, в който И Ес Пи Ен излъчи онзи репортаж, Леви!

— Значи аз съм виновен?

— Моментът не е подходящ да обсъждаме чия е вината — намеси се Декър, промъкна се до прозореца и погледна навън. — Не виждам нищо. Но подозирам, че изстрелите дойдоха от мощна снайперска винтовка. Като онази, с която убиха Маклелън. — Върна се при останалите и попита: — Наистина ли очакват да носиш уликите със себе си?