Дэвид Балдаччи - Последната миля

Вместо отговор Декър извади страницата от годишника на гимназията в Кейн, която бе откъснал в библиотеката.

— Ти си четвъртият отляво. Арън Калахан.

— Какво? — възкликна Марс и впери поглед в снимката.

— Рой Марс е всъщност Арън Калахан. Променил си се, разбира се, Рой, но човек лесно може да се досети, че това си ти. Явно си учил в гимназията заедно с Тримата мускетари.

— Браво, Декър. Как се досети?

— Открихме два чифта инициали на стената на дрешника в спалнята ви в Тексас. АК и РБ. Откъснах тези страници от годишника, тъй като съдържат фамилните имена, които започват с „К“ и „Б“. Не те разпознах в никого, чието име започва с „Б“, но с „К“ извадих късмет. Следователно РБ би трябвало да са инициалите на истинското име на Лусинда.

— Роксан Барет — отвърна Рой и погледна Марс. — Това беше истинското име на майка ти. Но тя харесваше повече Лусинда.

— Защо избра фамилията Марс? — попита Декър.

Рой се ухили.

— Винаги съм харесвал Червената планета. Още от дете. Струваше ми се толкова привлекателна.

Декър кимна.

— Били сте заедно в отбора по футбол. Играл си като ляв защитник, което означава, че си пазил сляпата зона на Хюи. Той е бил куотърбек.

— Беше посредствен играч, който обаче изпъкваше с наша помощ. Маклелън например го пазеше от другата страна. Беше като бясно куче, готов да отхапе крака ти в някое меле. Истланд беше много бърз, но и голям хитрец. Никога не минаваше през средата на терена, където има най-много играчи, винаги намираше заобиколен път, винаги успяваше да се промуши, преди да го настигнат. Не понасяше удари и болка. Голям пъзльо! Но беше красив и умен и произхождаше от богато семейство… Затова момичетата си сваляха гащите веднага щом го зърнеха. Търман беше същият. Беше популярен заради баща си, който беше важна клечка в Мисисипи. Всички го познаваха.

— Хюи-старши е бил изпечен расист. Изповядвал е принципите на Джордж Уолъс: „Сегрегация днес, сегрегация утре, сегрегация завинаги!“.

— По онова време в Мисисипи това си беше в реда на нещата. Може и още да е в някои части на щата.

— И ти си израснал с тези мръсници? — възкликна Марс.

— Човек трябва да израсне все някъде. Но никога не съм се движил в техните кръгове. Не можех да се похваля с техния произход.

— И ти си им помогнал да вдигнат във въздуха онези сгради?

— Казах ти вече, Леви. Не виждам смисъл да се повтарям.

— Но разполагаш с доказателства, които да ги пратят в затвора — каза Декър. — Това е причината да изчезнеш след взривовете.

— Предпочетох сам да напусна.

— Защо?

— Имах си причини, които не са твоя работа.

— Заради децата ли? Децата, които загинаха в църквата?

— Защо си мислиш, че ме е било грижа за някакви деца?

— Сам каза, че не е трябвало да бъдат там, че това не е влизало в плановете — отвърна Марс.

— А след това си се оженил за чернокожа — добави Декър.

Рой сви рамене, но не каза нищо.

— Можеш да съсипеш тези типове, Рой! Макар и близо петдесет години по-късно. Да си получат заслуженото.

— Това не ме засяга. Опитвам се само да оцелея.

— Наемниците на Истланд убиха Маклелън. А Хюи вече е взел мерки да възпрепятства разследването на ФБР.

— Не ме изненадва. Винаги са били много умни. Маклелън им вършеше мръсната работа. Затова стана ченге. Колко ли души е пребил, докато носеше униформа?

— Много — отвърна Декър. — И предполагам, че повечето са били чернокожи.

— Кому са били нужни онези бомби? — попита Марс. — Сам каза, че двамата са били от висшето общество. Бащата на Хюи е имал големи връзки. За какво им е било да го правят?

— Попадна право в целта, Леви. Не мога да бъда сигурен, но подозирам, че Хюи-старши ги е подтикнал към това.

— Но защо са се съгласили? Би трябвало да знаят, че един ден това ще се върне като бумеранг?

— Бяха млади глупаци, които си въобразяваха, че са неуязвими. Наистина се смятаха за Тримата мускетари и вярваха, че защитават начина си на живот. Живота на белите. Трябваше да ги видиш тогава. Смятаха се за богоизбрани. Имах чувството, че живеят в деветнайсети век.

— Значи са се опитвали да запазят Юга такъв, какъвто според тях го е искал Бог?

— Нещо подобно. Докато аз се интересувах само от парите.

— Колко благородно! — възкликна презрително Марс.

— Ей, да не мислиш, че това беше единствената църква или офис на асоциацията, които хвръкнаха във въздуха? Южните щати от петдесетте и шейсетте години приличаха на Близкия изток днес. Гледал ли си репортажи от онова време? Виждал ли си как водните струи събарят хора. Или как полицейски кучета нападат жени? Виждал ли си пожарите и взривовете? Телата, увиснали по дърветата? Чувал ли си куршумите да свистят покрай ушите ти?