Дэвид Балдаччи - Последната миля

Богарт се усмихна.

— Вие може и да съжалявате, но не и той — добави агентът, вперил поглед в Декър.

— Нищо лично — отвърна Декър. — Но Чарлс Монтгомъри не е убил Рой и Лусинда Марс. Ще разбера кой го е направил.

— Желая ти успех. Съжалявам, че не мога да остана и да ти помогна. Но за разлика от теб нямам право на избор.

С тези думи Богарт се обърна и си тръгна.

Марс погледна Декър.

— Ей, приятел, не е нужно да го правиш. Не искам всички да си изгубите работата заради мен.

— Точно в този момент работата ми е да открия какво се е случило с родителите ти, Мелвин — каза Декър. — И пет пари не давам дали ще съм под покровителството на ФБР или не.

— Но нали Богарт е твой приятел?

— И ще си остане такъв. Всичко ще бъде наред. Той просто изпълнява заповеди.

— Но после може да не ви позволят пак да работите с него.

Декър погледна Джеймисън, преди да се обърне отново към Марс.

— Това е наш проблем, Мелвин, не твой.

— Какво ще правим сега? — попита Девънпорт.

— След като не работим вече за ФБР, полицията може да откаже да ни сътрудничи — отвърна той.

— Това ще усложни нещата — каза тя.

— Точно затова няма да го споменаваме пред полицията — продължи Декър.

— Да излъжем полицията? — възкликна Девънпорт. — Виж, знам, че се съгласих да остана, но не искам да загазя…

— Няма да лъжем. Просто няма да казваме каквото и да било. Ще продължим с разследването, все едно нищо не се е случило. Ако полицията сметне, че продължаваме да работим с ФБР, грешката си е нейна.

— Но, Декър — възрази Девънпорт, — Богарт сигурно ще ги информира, че ФБР се оттегля от случая.

Декър се извърна към Богарт, който чакаше асансьора и поглеждаше крадешком към тях.

— Не, не мисля, че ще го направи.

— Добре, ще повторя въпроса на Лиза — каза Джеймисън. — Какво ще правим?

Декър се обърна към нея.

— Ще хванем убиеца.

— Но как?

— Имаме улики, които трябва да проследим.

— Какви улики? — попита Девънпорт.

— Взривена къща. Тойота с четири врати. И всичко, което съседите могат да ни кажат за човека или хората от онази къща. Освен това ще проследим парите, които е получила Реджина.

— Смяташ ли, че това ще ни даде някакви отговори? — попита Марс.

Декър се изправи и отвърна на въпроса му с въпрос:

— Кой е ключът към победата на футболното игрище?

— Подготовката — отвърна Мелвин, без да се замисля.

— Точно така. А подготовката в едно разследване изисква да проверим всяка, дори най-незначителната подробност с надеждата да ни отведе до отговорите на най-важните въпроси. От собствен опит съдя, че когато издирваме престъпници, трябва да се заровим надълбоко в калта. Защото те живеят там. Да вървим — подкани ги Декър и тръгна към изхода.

Марс погледна Джеймисън и промърмори:

— Мамка му, този човек няма спирачка.

Силният дъжд, излял се през последните няколко часа, бе превърнал мястото на експлозията в тресавище.

Облекли дъждобрани и обули ботуши, Декър, Джеймисън и Девънпорт вървяха из руините, търсеха улики и разговаряха с местните ченгета, докато Марс само ги наблюдаваше от взетия под наем автомобил, с който бяха дошли.

— Не открихме следи от взривно вещество, таймер или каквито и да било материали за бомба, агент Декър — каза полицаят, който ги съпровождаше при огледа.

Декър не го поправи, когато го нарече агент. Нещо повече, бе закачил служебната си карта от ФБР на видно място отпред на дъждобрана, за да могат всички да я виждат. Същото бяха направили Джеймисън и Девънпорт.

Декър огледа руините.

— Смятате ли, че можете да намерите нещо? — попита той.

— Обикновено по това време вече сме открили каквото можем. Имаме богат опит в работата с експлозии, знаем какво да търсим. А и знаем какво представляват най-често срещаните самоделни взривни устройства. За момента смятаме, че е било нещастен случай. Къщата беше много стара и неподдържана. Предполагам, че тръбите и клапаните на подземния резервоар за газ не са били в добро състояние. И преди сме имали подобни експлозии. Случват се такива неща.

Декър кимна.

— Разбирам. Просто щях да се чувствам по-спокоен, ако взривът беше избухнал по друго време.

Полицаят кимна.

— Имате предвид екзекуцията на мъжа й?

— Да.

— Не смятате, че се е самоубила, нали?

— Като е вдигнала къщата във въздуха? — попита скептично Декър.

— Не, но би могла да сложи главата си във фурната на газовата печка или нещо подобно и тогава да е гръмнало всичко. Освен това казахте, че е пушила. Нищо чудно да е запалила клечка кибрит и…