Дэвид Балдаччи - Последната миля

Декър не обърна внимание на думите й, а продължи:

— Споменахте, че имал сурово лице. От какво разстояние го видяхте? Казахте, че е било към шест вечерта, а тогава вече се мръква.

Вместо отговор Патриша Брей посочи очилата си.

— Виждам отлично с тях и денем, и нощем, ако случайно си мислите, че съм сляпа като прилеп. Никога не съм имала перде или нещо подобно. Освен това стоях на предната веранда и лампата навън светеше, затова го огледах добре. А, да, като вървеше, накуцваше леко. — Тя се замисли за миг и добави: — Имаше някакъв проблем с десния крак.

— Случайно да сте забелязали някой да го е посещавал?

Тя поклати глава.

— Честно казано, реших, че е дошъл да се самонастани в някоя къща. Случвало се е и преди. Някой минава, вижда, че мястото е необитавано, и се нанася. Никакво уважение към правата на собствениците.

— Пати, а той забеляза ли, че го наблюдавате? — попита притеснено Джеймисън. — Защото това може да ви създаде проблеми.

В отговор старицата извади от джоба на халата си компактна деветмилиметрова берета.

— Може да изглеждам сляпа, миличка, но никога не пропускам отблизо с това бебче. Има отлична възпираща мощ. Падат на място, особено ако ги простреляш в топките.

— Не се съмнявам — отвърна Декър.

— Ще обявим колата и този мъж за издирване — заяви полицейският служител, който охраняваше местопрестъплението, след като Декър го информира за разговора с Патриша Брей. — Не знаем достатъчно подробности, но си заслужава да опитаме. И бездруго това е единствената ни улика.

Декър не хранеше особени надежди, тъй като подозираше, че човекът с тойотата отдавна е напуснал Алабама. Дори да бе останал, за да се увери, че къщата на Реджина ще полети във въздуха, пак разполагаше със солидна преднина.

Декър се присъедини към Девънпорт, Марс и Джеймисън в колата, която Богарт бе наел по-рано.

— Нямаме повече работа тук — заяви той. — Да се връщаме в хотела.

Докато пътуваха натам, Марс каза:

— Разкажете ми повече за сина й Томи.

— Учи в местната гимназия. Догодина завършва. Вече е получил няколко предложения от колежи. И е рънинг бек като теб.

— Какво ще стане с него, когато всичко това приключи?

— Ако има роднини — отвърна Декър, — вероятно ще отиде да живее при тях. А може и треньорът му по футбол да го остави при себе си, докато завърши.

Марс кимна и впери поглед през прозореца. Дъждът валеше неуморно, без да дава каквито и да било признаци, че някога ще спре. Температурите спадаха.

— Защо се интересуваш от него? — попита заинтригувано Декър, който се бе извърнал и изпитателно гледаше Марс.

— Просто… стана ми любопитно. Трудна ситуация за едно дете — да изгуби и двамата си родители.

— Трудна ситуация и за възрастен — отвърна Декър.

В хотела откриха, че Богарт е предплатил стаите им за още няколко дни. Същото се отнасяше и за колата под наем.

— Надявам се, че това няма да му излезе през носа — отбеляза Девънпорт. — Поема сериозен риск, особено след като получи заповед да прекрати работа по случая.

- Всички получихме заповед да прекратим работа по случая — напомни й Джеймисън.

— Жалко, че екипът ни се разпадна толкова бързо — продължи Девънпорт. — Можеше да свърши доста работа.

— Ако си тръгнеш още сега — каза Декър, — ще останеш в екипа. Ако, разбира се, не изоставят проекта.

Тя го погледна.

— Искаш ли да си тръгна?

— Искам който остане, да се посвети изцяло на разкриването на случая.

— Имаш предвид, че не желая да работя под проливен дъжд? — попита остро Девънпорт.

— Имах предвид точно това, което казах — отвърна спокойно Декър.

Девънпорт понечи да му отвърне, но после изражението й се промени.

— Прав си. Съжалявам. — Сведе притеснено поглед. — Продължавам да мисля за екзекуцията. Тя… промени много неща. Вече не съм сигурна, че искам да върша това.

Джеймисън постави ръка на рамото й.

— Разбирам те, Лиза. Аз се уплаших и изобщо не отидох.

Девънпорт се засмя и изрече с горчивина в гласа:

— Съжалявам, че не постъпих умно като теб. — Погледна Декър и попита: — Предполагам, че ме смяташ за малодушна…

Декър поклати глава.

— Познавам твърде много мъже, които се смятат за корави смелчаги, но никога не биха събрали куража да присъстват на екзекуция.

— Аз обаче не овладях нервите си.

— Не бих могъл да те упрекна за това. Нуждаем се от твоите познания и умения, за да разрешим този случай.