Дэвид Балдаччи - Последната миля

Девънпорт погледна Джеймисън, която й се усмихна насърчително, после се обърна към Декър и каза:

— Оценявам това. Ще направя всичко по силите си. Каква е следващата ни стъпка?

— Трябва да открием нещо, което да ни отведе по-нататък, независимо по коя следа поемем — тук или в Тексас. Фактът, че Реджина е била убита, показва, че сме на прав път. Някой й е платил, за да накара съпруга си да излъже, като признае, че е убил родителите на Мелвин. Това ни говори, че дори двайсет години по-късно все още има хора, свързани с първоначалното престъпление. Напълно е възможно сред тях да е истинският убиец.

— Не мога да проумея защо някой ще си прави труда да ме спасява след толкова много години — обади се Марс.

— Вероятно е свързано с мотива за убийството — предположи Декър.

Девънпорт кимна в знак на съгласие.

— Това е много важен извод — каза тя, погледна към Марс и добави: — Възможно е да разполагаш със съюзник, за когото не подозираш.

— Но как? — възкликна той. — И защо сега?

— Ще разберем — отвърна Декър.

Вечерта напредваше и четиримата бяха много гладни. Хапнаха набързо в ресторанта, който се намираше на една пряка от хотела. Върнаха се във фоайето и преди да си пожелаят „лека нощ“, Декър ги помоли да помислят върху случая и да предложат нови идеи на сутринта. Той взе асансьора, прибра се в стаята си, изми се и тъкмо се канеше да се съблече и да си легне, когато някой почука на вратата.

Декър се надигна и извика:

— Да?

— Имаш ли две минути, Еймъс? Искам да поговорим.

Беше Девънпорт.

Декър обмисли молбата й в продължение на няколко секунди. Тя явно долови колебанието му, защото добави:

— Няма да ти отнема много време.

Той отвори вратата. Девънпорт стоеше на прага с по една бира във всяка ръка.

Декър погледна първо бутилките, после нея.

— На диета съм.

— Затова бирата е нискокалорична. Съдържа само деветдесет калории. Освен това след днешния ден най-вероятно имаш нужда от малко въглехидрати.

Седнаха и отпиха от бирите.

— Е? — попита Декър.

— Започнахме зле.

— Няма проблем — сви рамене Декър.

— Мисля, че е най-добре да бъде честна и откровена.

— Добре.

— Ето моето честно и откровено признание. Приех да вляза в екипа едва след като Богарт ми разказа за теб.

Декър отпи глътка бира, облегна се на стола си и се заслуша в дъжда отвън.

— И защо това е бил решаващият фактор?

— Не ме разбирай погрешно, предложението на Рос ме заинтригува искрено. Звучеше чудесно, а и бях постигнала всичко в областта, в която работех до този момент. Обичам новите предизвикателства. Аз съм амбициозна професионалистка. Единствено дете на родители с научна кариера. Справях се отлично с каквото и да се захванех. Бях в отбора на Станфорд по бягане на дълги разстояния, преди да се преместя в Колумбийския.

— Впечатляващо. Но не отговаря на въпроса ми.

— Не исках да говоря за себе си. Всъщност възможността да работя с теб ме накара да приема предложението на Рос.

— Спомена нещо подобно при първата ни среща.

— Така е.

— Да не забравяме и сходствата между моя случай и този на Мелвин. Решила си, че това е чудесна възможност за научно изследване.

— Именно.

— А аз ти отвърнах, че това няма нищо общо с моите когнитивни аномалии. Посочих, че фокусът на нашите усилия трябва да бъде насочен към откриването на истината — виновен ли е Мелвин или не.

Девънпорт отпи глътка бира.

— Това според мен означава да пропилеем една отлична възможност.

— Какво по-точно очакваше от мен?

— Исках да те помоля да ми позволиш да те включа в професионално изследване. Обстоятелството, че си решил да насочиш необикновените си умствени способности към борбата с престъпността, само подсилва твоята уникалност. Реших, че от това ще излезе чудесна монография или дори книга, която да се превърне в бестселър — добави тя съблазнително.

Декър допи бирата си.

— Не проявявам интерес към никакви изследвания.

Тя го изгледа с примирение.

— Разбрах го пет минути след като се запознахме.

— И какво означава това за теб?

— Вече ти казах, че ще остана до края на разследването. Ще дам всичко от себе си, за да разрешим случая.

— Защо?

Тя отвори уста, за да каже нещо, но се поколеба и се зае да чопли етикета на бутилката. После призна:

— Мога да ти дам стандартен професионален отговор, който ще съдържа цял куп термини, но няма да казва нищо по същество. Или мога да ти кажа истината.

— Предпочитам нея.