Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Радвам се за вас.

— Благодаря ти, че ни плати още няколко вечери в хотела. А също и за колата.

— Няма защо. Не исках да ви оставям с напълно вързани ръце.

— В „Куонтико“ ли се прибра?

— Да.

— С какво ти наредиха да се заемеш?

— Почти с нищо.

— Защо?

— Не мога да го обсъждам.

— Свързано ли е с решението на по-голямата част от екипа да продължи разследването?

— И така да е, какво значение има?

— Не искам кариерата ти да пострада заради нас.

— Мисля, че с нея вече е свършено.

— Съжалявам да го чуя.

— Случват се такива неща. Може би идеята да събера специалисти от различни области не беше толкова добра.

— Не мисля, че е била глупава — възрази Декър.

— Погледни истината в очите, Декър, не ти се налага да работиш с други хора. Сам можеш да се справиш с почти всяко разследване.

— Имах нужда от помощ в Бърлингтън, за да открия убийците на моето семейство.

— Щеше да се справиш и без нас.

— Може би да, а може би не. Нещо друго случва ли се около теб?

— Какво, брака ми ли имаш предвид? В интерес на истината, тази сутрин получих документите за развода. Странно, защото тъкмо си бях въобразил, че можем да оправим нещата.

— Значи документите бяха изненада?

— О, да, голяма изненада. Оказва се, че бъдещата ми бивша съпруга се е влюбила в начинаещ художник. Затова се нуждае от солидна издръжка.

— Трябва ти добър адвокат.

— Вече си наех добър адвокат. Проблемът е, че и тя е направила същото. С какво друго мога да ви помогна? Познавам те достатъчно добре, за да знам, че не се обаждаш, за да си побъбрим.

— Може да прозвучи странно, но искам да те помоля да провериш нещо.

Декър чу Богарт да въздъхва, но чу и още нещо — изщракването на химикалката му.

— Какво?

— Възможно ли е Рой и Лусинда Марс да са били част от Програмата за защита на свидетели?

— Моля? — възкликна Богарт.

— И двамата нямат минало. Или поне такова, което да открием. Подозирам, че са се криели от някого.

— Но защо именно Програмата за защита на свидетели?

— Това би означавало, че някой е имал отличен мотив да ги убие. И този някой не е синът им.

— А Чарлс Монтгомъри?

— Жена му го е убедила да направи самопризнания. Покупките, които видях в къщата й, струват над петдесет бона. И това е бил само авансът. Но са я убили, за да си спестят останалата част от сумата. Освен това ние упражнихме известен натиск. Възможно е този, който стои зад това, да се е уплашил, че Реджина ще се огъне и ще го издаде. Затова тя е трябвало да умре.

Богарт помълча за секунда-две.

— Знаеш, че федералните шерифи и Програмата за защита на свидетели никога не са губили човек.

— А може да не са искали никой да разбере, че са изгубили семейство Марс?

— Това е сериозно обвинение.

— Случаят също е сериозен, така че мълчанието им е напълно обяснимо.

— Ако Рой и Лусинда Марс са били част от Програмата, защото никой не е призовал федералните шерифи да свидетелстват по време на процеса?

— Защото, след като никой не е знаел, че са включени в Програмата, не би се сетил да попита шерифите. Съмнявам се, че те сами биха проявили инициативата и биха дали показания, освен ако не са принудени от съдебна заповед — каза Декър.

— Но те би трябвало да са разбрали за процеса. Би трябвало да знаят, че мълчанието им изпраща невинен човек зад решетките.

— Уликите срещу Марс са били доста сериозни. Нищо чудно самите федерални шерифи да са били убедени, че именно той е убил родителите си и случаят няма нищо общо с Програмата.

— Добре, ще се опитам да направя такава проверка. Но не обещавам нищо. Може да се окаже, че сме разровили същинско гнездо на оси.

— Разбирам.

— Но дори предположението ти да е вярно и двамата Марс да са били убити от някой от тяхното минало, как ще обясниш обстоятелството, че Монтгомъри е получил пари да излъже и да измъкне Мелвин от затвора?

— Не мога да го обясня. Поне за момента.

— Марс ли предложи това?

— Не, идеята беше моя. Той не знае нищо за миналото на родителите си.

— Не можеш да бъдеш сигурен. Родителите му може да са му казали нещо.

— Възможно е — призна Декър. — Но ако наистина са били включени в Програмата, това ще ни подскаже кой би могъл да иска смъртта им.

— Така е — каза Богарт. — Ще те уведомя какво съм открил.

— Съжалявам за станалото. Нямах намерение да ти създавам главоболия.

Агентът въздъхна.

— Знам. Просто поставяш разследването на първо място.

— Не точно разследването, а разкриването на истината.