Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Да проверим — предложи Декър. — Няма да е лошо да повикаме подкрепление.

Извади пистолета си, а Богарт помаха на един полицай, който дотича при тях. Обясни му ситуацията шепнешком и той и колегите му извадиха оръжията си и заобиколиха потъналата в мрак къща. Трима полицаи застанаха пред входната врата, следвани от Богарт и Декър. Почукаха, представиха се и поискаха да влязат. Никой не им отвори.

Полицаят, който предвождаше останалите, извика още няколко пъти и накрая изрита вратата. Прогнилото дърво поддаде още при първия напън. В същия миг заелите позиция около задната врата счупиха стъклото и нахлуха в малката къща.

Минута по-късно стана ясно, че в нея няма никой.

Богарт, Декър и останалите от екипа влязоха вътре.

Не откриха нищо интересно. Къщата бе напълно празна. В нея нямаше нито мебели, нито каквото и да било.

— Сякаш никой не е живял тук — отбеляза Девънпорт.

— И все пак снощи имаше някой — отвърна Декър.

Марс продължаваше да клати изумено глава.

— Някой я е убил? Вдигнал е дома й във въздуха?

Декър кимна.

Двамата седяха във фоайето на хотела заедно с Джеймисън и Девънпорт.

— Но синът й е добре, нали? — попита Марс.

— Добре е, като изключим факта, че изгуби и двамата си родители в един ден.

— Наистина ли смяташ, че някой я е убил?

— В противен случай това би било най-голямото съвпадение, на което съм се натъквал. А аз не вярвам дори в малките съвпадения.

— Имаш ли представа кой може да го е направил?

— Онзи, който й е платил… онзи, с чиито пари е купила часовника „Картие“, скъпите дрехи, онзи, който й е обещал по-добър живот за нея и сина й.

— Смяташ ли, че Томи е в опасност? — попита Джеймисън.

— Богарт разпореди да бъде охраняван от щатската полиция — отвърна Декър. — Съмнявам се, че Реджина му е казала каквото и да било, но убиецът й не може да разчита на това. Когато говорихме с Томи, стана ясно, че според него парите ще дойдат от застраховката.

— Какво ще правим сега? — попита Марс.

В този момент към тях се присъедини Богарт, който изглеждаше едновременно възбуден и ядосан.

— Какво има? — попита Джеймисън. — Нали не е ново убийство?

Богарт поклати глава и се отпусна тежко на свободния фотьойл до Девънпорт.

— Не, не — отвърна той. — Всъщност… сложно е.

— Не искаш ли да споделиш с нас? — впери поглед в него Декър.

— Току-що ми позвъниха от Вашингтон. Получих официално нареждане да прекратим работата по случая.

— Какво?! — възкликнаха едновременно Джеймисън и Девънпорт.

— Ще се опитам да ви обясня накратко ситуацията. Ръководството на ФБР смята случая за приключен. Присъдата на господин Марс беше отменена. Истинският убиец направи самопризнания и си получи заслуженото. Нареждат ни да се върнем.

— Ами смъртта на Реджина Монтгомъри? — попита Декър, без да откъсва поглед от Богарт.

— Няма връзка с разследването… поне според шефовете. Нещастен случай, нищо повече. И определено не попада под юрисдикцията на ФБР.

Марс огледа останалите, преди да попита:

— Какво точно означава това, агент Богарт?

— Означава, че трябва да си съберем багажа и да се върнем в „Куонтико“. Съжалявам, че нещата се развиха така. Имах съвсем други намерения… Ще уведомя Милиган. Той може да потегли направо от Тексас.

— Мога само да кажа, че останахме очаровани от тази новина — прекъсна го сухо Декър.

Богарт се надигна и протегна ръка към Марс, който също стана и я стисна.

— Съжалявам, че си тръгваме по този начин, Мелвин. Не бих процедирал така, но не аз вземам решенията. Желая ти всичко най-хубаво.

— Да… — отвърна обърканият Марс. — Добре… благодаря.

— Приятно пътуване, агент Богарт — каза Декър.

Богарт не изглеждаше особено изненадан.

— Няма ли да дойдеш с мен?

— Не оставям недовършени случаи. Ще доведа нещата до край.

— Декър, осъзнай се, не можеш да направиш това — възрази Богарт.

— Мога. И ще го направя.

— Но ти работиш за…

— Напускам — прекъсна го Декър.

Богарт си пое дълбок дъх.

— Добре ли го обмисли?

— Да, макар да не ми отне кой знае колко време.

Богарт се обърна към двете жени.

— А вие? — попита той.

— Оставам с Еймъс — отвърна решително Джеймисън.

Богарт кимна бавно и погледна Девънпорт, която не изглеждаше толкова решителна, но след миг каза с наведена глава:

— И аз също.

— Явно екипът ми се разпада, а с него и целият проект.

— Съжаляваме, агент Богарт — отвърна Джеймисън.