Дэвид Балдаччи - Последната миля

От телефона му, оставен на нощното шкафче, струеше бяла светлина. Самият телефон звънеше.

Надигна се от леглото, взе телефона и видя, че е три сутринта. Видя също, че обаждането е от Богарт.

— Ало?

— Декър, можеш ли да слезеш във фоайето след десет минути?

— Какво има?

— Реджина Монтгомъри…

— Какво за нея?

— Мъртва е.

Декър слезе във фоайето след пет минути. Веднага след него се появиха първо Девънпорт, а после и Джеймисън. Миг по-късно от улицата влезе Богарт.

— Колата ни чака отвън.

— Къде е Мелвин? — попита Декър.

— Реших, че е по-добре да не го замесваме в това.

— Каза, че е мъртва. Как? — попита Декър.

— Да се качим първо в колата.

— Ами синът й Томи? Добре ли е?

— Да. Не си е бил вкъщи. Нощувал е при приятели. А сега е при треньора си по футбол.

Богарт ги поведе навън. Качиха се в джипа — Богарт седна зад волана, а Декър до него. Жените се настаниха отзад.

Веднага щом излязоха на шосето и хотелът остана зад гърба им, Декър попита:

— Как е умряла?

— Не са сигурни.

— Как е възможно да не са сигурни?

— Къщата е хвръкнала във въздуха. Още разчистват руините.

— Божичко! — възкликна Девънпорт.

— Открили ли са Реджина? — попита Декър.

— Да. Идентифицирали са я. Доколкото разбрах, тялото й е обезобразено, но не чак като на Рой и Лусинда Марс. Разпознали са я на място.

— Ясно. Експлозия. Газ или нещо друго?

— В мазето е имало резервоар за пропан-бутан, така че нищо чудно да е газ.

— Или нещо друго.

Богарт го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Тази вечер бяхме у Реджина.

— Какво? — възкликна агентът. — Ти и кой още?

— Аз, Джеймисън и Мелвин. Идеята беше моя.

— Защо?

— Имах една теория.

— И не пожела да я споделиш с мен?

— Каза, че си уморен, а аз не исках да чакам.

Богарт изглеждаше едновременно ядосан и разочарован. Джеймисън побърза да се намеси:

— Щяхме да ти кажем всичко още на сутринта.

— Много ви благодаря — отвърна саркастично той.

— Но пък открихме доста неща — добави Декър.

— Разказвайте.

Декър му предаде най-подробно случилото се в дома на Реджина Монтгомъри.

Богарт го изслуша и каза:

— Декър, ако ми бе съобщил всичко това снощи, щях да поставя охрана около дома й. Или по-скоро да наредя да я доведат незабавно за разпит. Така щеше да остане жива и да ни каже истината.

Декър се облегна и впери поглед през прозореца.

— Да, разбрах го… но чак сега.

— Това, че мозъкът ти работи по-добре, отколкото на останалите хора, не означава, че си непогрешим.

Декър въздъхна.

— Добре, съжалявам. Прецаках нещата.

— Направи нещо повече. Напълно възможно е действията ти да са довели до смъртта на Реджина.

Декър не отвърна нищо.

Богарт добави:

— Когато ви събрах да работим заедно, смятах, че се подразбира, че трябва да действаме като екип. Не е необходимо да се нагърбваш с вината за случилото се, Декър. В крайна сметка аз съм отговорен за всичко. Включително за случилото се с Реджина Монтгомъри.

— Аз… не знам какво да кажа — отвърна Декър смутен.

Богарт впери поглед в него.

— Ще го обсъдим по-късно. Но да знаеш, че не сме приключили.

Декър кимна. Джеймисън и Девънпорт следяха разговора им напрегнато.

— А сега ми кажи какво смяташ, че се е случило — подкани го Богарт.

Декър подреди мислите си и започна:

— Или някой е наблюдавал дома на Реджина снощи, или тя е позвънила на някого, след като си тръгнахме, и му е казала какво се е случило. Този човек е дошъл и я е убил. Прав си, че появата ни там се е превърнала в катализатор на убийството. — Помълча секунда-две и добави: — Но мисля, че при всички случаи е била обречена.

Богарт излезе на магистралата и натисна педала на газта.

— Защо? — попита той.

— Била е свидетел и е станала излишна. Животът й е бил в безопасност само до момента, в който съпругът й бъде екзекутиран и не може да оттегли показанията си. Платили са й предварително част от обещаната сума. Започнала е да харчи тези пари. Защо да я оставят жива, след като съпругът й е мъртъв? Вероятно е знаела прекалено много. Съмнявам се, че е знаела кой стои зад всичко това, но все пак е установила контакт с някого. И ако ни беше казала с кого, можехме да стигнем до онзи, който дърпа конците.

— Звучи логично — кимна Богарт.

— Сега, след като я елиминираха, вече се простихме с тази възможност — продължи Декър и стовари длан върху арматурното табло на колата, при което всички подскочиха. — Не трябваше да я оставям така. Трябваше да предвидя какво ще се случи. — Погледна към Богарт и каза: — Провалих се.