Дэвид Балдаччи - Последната миля

Всичко свърши.

— Това бяха най-дългите няколко минути в живота ми — призна пребледнялата и все още замаяна Девънпорт.

Бяха се събрали около една от масичките във фоайето на хотела, в който бяха отседнали.

Декър я погледна.

— Представи си какво е изпитвал Монтгомъри.

Тя го погледна. Лицето й започна да възвръща цвета си.

— Знам. Нямах това предвид. Просто беше… ужасно.

Макар Джеймисън да не бе присъствала на екзекуцията, тя също изглеждаше разстроена в унисон с настроението на останалите.

— Потвърдиха ли, че наистина е мъртъв?

Богарт кимна уморено.

— Длъжни са да го направят по закон. Дойде лекар и извърши необходимите проверки. Пет минути след екзекуцията Монтгомъри бе обявен за мъртъв. Реджина се съвзе и лекарят прегледа и нея. После един полицай я откара до дома й.

Декър се обърна към Марс, който не бе казал нито дума, откакто напуснаха затвора. Изглеждаше зашеметен, сякаш нямаше и най-малка представа къде се намира.

— Добре ли си? — попита го Декър.

Марс поклати глава.

— Онзи тип едва не пламна — отвърна мрачно той.

— Затова вече не използват електрически стол — каза Декър. — Прекалено много неща могат да се объркат. Мисля, че властите в Алабама трябва да отменят правото на избор, което предоставят на осъдените на смърт.

Девънпорт допълни разпалено:

— А най-добре ще направят, ако отменят смъртното наказание. — Погледна Марс и продължи: — Едва не екзекутираха невинен. Дори само тази причина е достатъчна. Тук няма втори шанс.

Марс кимна отсечено и извърна поглед.

— Това е извън моите правомощия — каза Богарт, — а и не е въпрос, който можем да решим днес. Предлагам да се наспим и да се срещнем утре. — Погледна Декър и попита: — Какво друго искаш да свършим, докато сме тук?

— Да говорим отново с Реджина Монтгомъри. Трябва да разберем откъде са дошли парите.

— Тя няма да ни каже нищо — изтъкна Джеймисън. — Миналия път едва не ни изгони.

— Сега обаче може да се изтърве или пък отказът й да отговори на някой въпрос да ни подскаже нещо.

Богарт се надигна.

— Добре, през нощта няма да се случи нищо. Затова предлагам първо да си починем. Аз лично не съм в състояние да работя повече. Присъствието на екзекуция изтощава психически.

Богарт си тръгна, последван от разстроената Девънпорт.

Джеймисън също се канеше да се прибере в стаята си, но Декър я хвана за ръката.

— Почакай малко, Алекс.

— Какво има?

Декър погледна първо нея, после Марс.

— Бързате ли за някъде? Защото мисля, че не бива да отлагаме.

Чукаха дълго време. Реджина им отвори едва когато стана ясно, че няма да си тръгнат. Застана предизвикателно на прага, облечена в дрехите, с които бе дошла на екзекуцията.

— Какво искате? — сопна се тя.

— Да ви зададем няколко въпроса — каза Декър.

— Съпругът ми беше екзекутиран тази вечер. Не можете ли да ме оставите на мира? — едва не им изкрещя Реджина.

— Разбирам как се чувствате, госпожо Монтгомъри, но не бих ви обезпокоил, ако не беше важно. Можем ли да влезем? Ще ви отнемем само няколко минути.

Тя погледна първо Джеймисън, после Марс и лицето й се изкриви от отвращение.

— Какво? И той ли ще влезе?

— Това е… — започна Декър.

— Знам кой е! Просто… не съм длъжна…

— Само няколко минути — настоя Декър. — И тъй като това засяга господин Марс, той също трябва да присъства. Моля ви, госпожо Монтгомъри.

Джеймисън пристъпи напред и я хвана за ръката.

— Да влезем и да седнем. Вечеряхте ли вече? Може би чаша чай ще успокои нервите ви. Представям си какво сте преживели днес. Толкова съжалявам.

— Аз… не мога да сложа и залък в устата си, но чай… Да.

— Покажете ми къде са нещата и аз ще се погрижа за всичко.

Джеймисън и Реджина влязоха първи, а Декър и Марс ги последваха. Когато Джеймисън се обърна, Декър я погледна с благодарност.

След като Реджина й показа кое къде се намира в кухнята, двамата с Марс седнаха край масичката за кафе в тясната, задръстена от мебели дневна. В кухнята Джеймисън сложи чайник на печката, след което извади чаша и кутия чай на пакетчета. Върна се при останалите и седна срещу Реджина. Погледът й пробяга по нея и се спря за миг на китката й. Изглеждаше изненадана.

Реджина впери очи в Декър.

— Е? — попита навъсено тя.

— Синът ви тук ли е? — отвърна той с въпрос.