Дэвид Балдаччи - Последната миля

Телефонът на Богарт иззвъня. Той отговори на обаждането, изслуша някаква информация и затвори. Огледа останалите и заяви:

— Съдът в Тексас е отменил присъдата на Марс и той незабавно трябва да бъде освободен от затвора.

— Чудесна новина! — възкликна Джеймисън.

— Но само ако е невинен — възрази навъсен Милиган. — И не толкова чудесна, ако е виновен.

— Питам се дали ще иска да отиде до Алабама — каза Богарт.

— До Алабама ли? — учуди се Девънпорт. — Защо?

— Членовете на семействата на жертвите имат право да присъстват на екзекуцията. И макар, формално погледнато, Монтгомъри да не е осъден за убийствата на Рой и Лусинда Марс, Мелвин няма да има втора възможност да наблюдава екзекуцията на убиеца на родителите си.

— Добре, ще го попитам — отвърна Декър.

Марс ги очакваше в една от стаите на взетата под наем къща, охранявана от трима федерални агенти от Остин. Адвокатката му Мери Оливър очевидно бе пристигнала току-що, защото Декър, Богарт и останалите я завариха да прегръща клиента си.

— Знаех си, че може да се случи — каза Марс, — но ми беше толкова трудно да го повярвам.

— Очакват ни официални съдебни процедури за изчистване на досието ти — каза Оливър, — освен това подадох иск за обезщетение. Мисля, че ще получиш максималния размер без особени усилия.

След като приключиха с поздравленията, Богарт уведоми Марс за възможността да присъства на екзекуцията на Монтгомъри.

— Всичко е уредено. Ще ти позволят да присъстваш, ако желаеш.

Марс погледна Декър и попита:

— Какво мислиш? Трябва ли да отида?

Декър се замисли.

— Да, ако смяташ, че с това случаят приключва.

— Но ти не смяташ така.

— Възможно е да греша — отвърна Декър. — Освен това има още една причина да отида в Алабама.

— Каква е тя?

— Госпожа Монтгомъри.

Изслушването в съда бе насрочено за следващия ден. Марс седеше до Мери Оливър, облечен в евтин костюм, докато съдията се извиняваше за случилото се и снемаше всички обвинения от него.

— Мога само да се надявам, господин Марс, че останалата част от живота ви ще бъде изпълнена само с положителни емоции — каза съдията, удари с чукчето и закри заседанието.

Пред съдебната зала ги очакваше тълпа от репортери, които искаха да отразят историята на Мелвин Марс. Тук на помощ се притекоха Богарт, Милиган и особено Декър, който използва едрото си тяло като топка за боулинг сред кегли, за да пробие път на Марс през гората от насочени към него микрофони и да го съпроводи до джипа, който ги очакваше.

Когато потеглиха, Декър каза:

— Това ще се превърне в национална новина.

— Изненадан съм, че някой изобщо проявява интерес към случая — отвърна Марс.

— Интересът им няма да продължи повече от двайсет и четири часа, колкото е продължителността на един новинарски цикъл.

Богарт му подаде нещо. Марс го погледна.

— Мобилен телефон?

— Всъщност смартфон — поясни Джеймисън. — С него можеш да сърфираш в интернет. Да изпращаш и получаваш имейли, да ползваш социалните мрежи, да правиш снимки, да гледаш телевизия и филми… А, да, можеш да го ползваш и като телефон.

Марс прокара пръсти по дисплея.

— Явно имам много да наваксвам.

— Това е за предпочитане пред алтернативата — отбеляза Декър.

Тъй като Марс вече не беше затворник, можеше да пътува без охрана и белезници. В самолета на „Юнайтед“ той седна до Декър. Богарт седна от другата страна на пътеката, а Джеймисън и Девънпорт — зад него. Милиган предпочете да остане в Тексас и да работи по случая на място.

Марс погледна през прозорчето.

— Отдавна не съм летял, но като че ли самолетите не са се променили много.

Декър нагласи седалката си, като наклони облегалката назад максимално.

— Има една разлика. Седалките са станали по-тесни. А може би аз съм понаедрял.

Марс не откъсваше поглед от прозорчето.

— Никога не съм мислил, че ще напусна Тексас.

— Сигурен съм, че не си очаквал да направиш още много неща.

— Никога не съм присъствал на екзекуция.

— Искам да знаеш, че Монтгомъри е предпочел електрическия стол пред смъртоносната инжекция.

Марс се извърна рязко.

— Защо, по дяволите?

— Нямам представа. Властите в Алабама предоставят подобна възможност за избор и той е направил своя.

— Съпругата му ще присъства ли?

— Има право, но не знам дали ще дойде. А дори да се появи, съмнявам се, че ще доведе и сина им.

— Ами ако той не е убил родителите ми?