Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Не разполагам с тези отговори. Само с въпросите.

Марс потри лицето си с потна длан.

— Направо ме побъркваш с тези приказки, човече. Първо ми казваш, че майка ми е била болна от рак, а сега и това — добави гневно той.

— Предположих, че ще искаш да научиш истината. Неподправената истина. Ако аз бях прекарал двайсет години от живота си в затвора за нещо, което не съм извършил, щях да искам да разбера кой ме е пратил там. И защо.

Марс впери поглед в него в продължение на няколко секунди, след което закима.

— Да, и аз бих искал същото. Как мога да помогна?

— Като си спомниш каквото можеш за родителите си. Техни думи, които са ти се сторили странни. Писма, телефонни обаждания, посетители… Всичко, което може да ни подскаже откъде са.

— Ще трябва да помисля.

— Е, аз не бързам за никъде. Ти също.

Милиган остави чашата с кафе и впери поглед в Декър, който седеше от другата страна на масата.

Екипът вечеряше в ресторант „Апълби“ в Остин, където бяха преместили Марс след изписването му от болницата.

Навън валеше силен дъжд и те бяха прекарали деня в опити да научат колкото се може повече за Чарлс Монтгомъри.

— Наистина си е направил застраховка „Живот“, която ще бъде изплатена на наследниците му, в случай че умре — каза Милиган.

— Но застрахователната сума е само трийсет хиляди долара — възрази Джеймисън, която седеше до Декър.

— Обзалагам се, че за нея това са много пари — отвърна Милиган.

— Но не са достатъчни, за да си купи къща и да спре да работи — изтъкна Девънпорт.

— Възможно е Томи Монтгомъри да преувеличава — каза Милиган.

— Не мисля.

Милиган се обърна към Декър и попита:

— Защо не ни кажеш какво те кара да мислиш, че Монтгомъри лъже? Хайде, Декър, нали сме екип? Трябва да си споделяме информация.

Декър остави вилицата си и изтри устни със салфетката.

— Въпрос на парични потоци.

— Моля? — възкликна ядосан Милиган. — За жената ли става въпрос?

— Не, за мъжа.

Декър хрупаше салата, макар всъщност да му се ядяха ребърца. Когато си поръча ребърца, Джеймисън го погледна с такъв укор, че той се почувства достатъчно виновен, за да ги замени със салата. Бе отслабнал още седем-осем килограма и коленете му бяха престанали да го болят. В знак на непокорство обаче си бе поръчал една бутилка „Амстел лайт“.

Допи бирата си и погледна Милиган с изражението на човек, който върши нещо с безкрайно неудоволствие.

— Монтгомъри ни каза, че не е имал никакви пари, когато е пристигнал в града. Затова отишъл в заложната къща. Влязъл в града с празен резервоар и празен стомах. Заяви, че е офейкал веднага след като убил Рой и Лусинда Марс. Не е откраднал нищо нито от тях, нито от когото и да било. Не се е хванал на работа, преди да замине. В същото време е шофирал в продължение на три часа до Абълийн, без да спре никъде.

— Е, и?

— Карал е „Шевролет Импала“, модел седемдесет и седма, с осемцилиндров двигател. Проверих техническите й характеристики. Като чисто нова тя гори двайсет и пет литра на сто мили извънградско. Предполагам, че разходът на двайсетгодишна кола като неговата е бил с трийсет процента по-висок. Това означава, че са му трябвали поне петдесет литра, за да стигне до Абълийн. При тогавашните цени на бензина това прави около трийсет долара. Следователно, ако е пристигнал в града с празен резервоар и празен портфейл и го е напуснал пак с празен резервоар и празен портфейл, как е стигнал до Абълийн? На всичкото отгоре е отишъл и до дома на семейство Марс, за да убие Рой и Лусинда. Това са още седем-осем литра бензин. Обяснете ми как е възможно.

Девънпорт и Джеймисън се спогледаха.

Богарт се покашля и каза:

— Не е възможно. Което означава, че или е излъгал, или се е объркал.

— Не ми се вярва да се е объркал — отвърна Декър. — Беше изключително конкретен, отнасяше се педантично към всяка подробност. Това е единственият пропуск, който са направили, когато са скалъпвали тази история.

— Брей! — възкликна Милиган. — Защо реши, че историята е скалъпена?

— Все някой трябваше да го направи.

— Според мен заключението ти е прибързано и не се основава на никакви факти.

— Предполагам, че в това се крие разликата между моя начин на мислене и твоя.

Милиган направи кисела гримаса, отпи от кафето си и каза:

— Може би трябва да вземем предвид кръвта на Лусинда в колата на Марс. Колата, която тя никога не е използвала. Как кръвта й се е озовала в нея? Монтгомъри не би могъл да я пренесе там.