Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Не — каза рязко тя. — Ще остане при приятели. Реших, че така е най-добре. Няма причина да преживява… това.

— Добре сте постъпили.

Реджина погледна Марс, който седеше до Декър, и устните й се разкривиха в гримаса.

Марс издържа погледа й. Канеше се да каже нещо, когато Декър заяви:

— Томи спомена за парите от застраховката.

Реджина се сепна.

— Какво? Кога сте… Как изобщо го открихте?

— „Кугуарите“ — каза Декър и посочи снимката на масата.

— Е, и? Чък имаше застраховка „Живот“. Аз съм бенефициентът. В това няма нищо нередно.

— За трийсет хиляди долара?

Тя подскочи.

— Кой ви го каза? — попита Реджина Монтгомъри.

— Ние сме от ФБР, госпожо Монтгомъри. Можем да открием много неща.

Чайникът изсвири. Джеймисън стана от мястото си и отиде в кухнята да приготви чая. Наля го в една чаша и реши да потърси бисквити или нещо подобно. Дръпна една завеса, която закриваше малка ниша в кухнята. Остана изумена от онова, което видя вътре. Взе кутия бисквити и фъстъчено масло от лавицата и се върна при мивката.

— Ей, Декър — извика тя. — Можеш ли да ми помогнеш? Знам, че госпожа Монтгомъри не иска да се бавим повече от необходимото.

Декър се надигна, озадачен от молбата й, и отиде в кухнята. Джеймисън посочи с глава завесата, докато мажеше бисквитите с фъстъчено масло.

— Виж там — прошепна тя.

Декър се обърна, надзърна в нишата и погледна отново към Джеймисън, която повдигна вежди.

— Видях и още нещо — каза тя.

Минута по-късно се върнаха в дневната, Джеймисън с чая, а Декър с поднос бисквити с фъстъчено масло. Поставиха ги пред госпожа Монтгомъри, която продължаваше да се взира втренчено в Марс.

— Благодаря — каза тя.

Отпи глътка чай и отхапа парче бисквита със сведен поглед.

През това време Джеймисън огледа стаята и погледът й се спря на палтото, което висеше на закачалката до вратата. Този път не изглеждаше изненадана.

Реджина остави чашата си и попита:

— Защо се интересувате от парите от застраховката?

— Томи каза, че възнамерявате да се преместите в друг град… близо до колежа, който ще избере. Там ще си купите къща и няма да работите.

Реджина помълча, после махна пренебрежително с ръка.

— Той е просто дете, не знае какво говори. Наистина смятам да се преместим, когато постъпи в колеж. Но ще трябва да работя. И определено няма да си купя къща. Трийсет хиляди долара не са достатъчни, за да мързелувам у дома.

— Това означава ли, че ще трябва да работите?

— Не ме ли чухте? Разбира се, че ще трябва. На милионерка ли ви приличам? Цял живот се скъсвам от работа. Работя от сутрин до вечер и ще продължа да го правя, освен ако Томи не влезе в НФЛ и не се погрижи за мен.

— Не бих разчитал на това — каза Марс. — Шансът е едно на милион.

Тя го изгледа и каза:

— Чух, че си бил футболист.

— Много тежък спорт. Кажете на Томи, че е по-добре да стане адвокат или лекар. Ще посрещне старините си в далеч по-добро здраве.

— Сигурна съм, че си бесен на съпруга ми, но той си призна. Това е единствената причина да отървеш затвора.

— Той беше единствената причина да вляза в затвора — възрази Марс. — Той уби родителите ми. Затова ми простете, че не изпитвам благодарност.

Тя поклати глава и измърмори нещо от рода на: „Гледай го ти!“. Декър постави ръка на рамото на Марс, за да го успокои, тъй като имаше чувството, че той ще скочи на крака.

— Кога ще получите парите от застраховката? — попита Декър.

— Какво ви интересува?

— Предупредих ви, че ще ви зададем няколко въпроса, госпожо. Колкото по-бързо ни отговорите, толкова по-скоро ще си тръгнем. И обратното.

Тя отпи от чая си, изяде една бисквита и каза:

— Трябва да попълня формуляр, с който да поискам да ми се изплати сумата. Може да отнеме няколко дни, дори седмица. Нали ще трябва да се уверят, че е мъртъв.

— Така е — съгласи се Декър, погледна Джеймисън и й кимна.

Тя посочи китката на Реджина.

— Много хубав часовник. „Картие“, нали?

Госпожа Монтгомъри побърза да го покрие с длан.

— Не, не е.

— На циферблата пише „Картие“ — настоя Джеймисън.

Реджина сведе поглед и отвърна:

— Купих го за десет долара.

— Откъде?

— Забравих.

— Трафикът на фалшиви стоки се преследва от закона — отбеляза Декър.

— В такъв случай намерете онзи, който ми го продаде, и го арестувайте!

Декър стана, отиде в кухнята, дръпна завесата, взе кутиите, струпани зад нея, донесе ги в хола и ги остави на пода.

Реджина скочи на крака.