Дэвид Балдаччи - Последната миля

— В интерес на истината, ти единствен я заподозря — отвърна агентът на ФБР. — Да отидем първо до дома й да видим какво ще открием там.

Декър кимна разсеяно, но лицето му изразяваше съмнение.

Аз съм идиот. Жената е мъртва, защото аз съм идиот.

Огънят се бе погрижил за онова, което бе оцеляло след първоначалната експлозия. Добре че в съседната къща не живееше никой. Другите наоколо бяха понесли щети, но, за щастие, всичко се бе разминало без жертви, като се изключи Реджина Монтгомъри, разбира се.

Декър огледа района. Пожарът бе потушен. Домът на Монтгомъри бе пострадал катастрофално. Той прие като същинско чудо обстоятелството, че от Реджина е останало достатъчно, за да могат да я идентифицират. Очевидно взривът я бе изхвърлил навън, преди пламъците да погълнат жилището й. Пожарникарите бяха заявили пред полицията, че са намерили тялото й в предния двор.

Богарт паркира джипа сравнително далече от мястото на пожара и се наложи да повървят пеша. Валеше ситен дъжд, който в съчетание с дима над тлеещите останки създаваше усещането, че вървят през мъгла.

Запътиха се право към линейката, където един от местните полицаи повдигна чаршафа, за да им покаже трупа.

Той несъмнено принадлежеше на Реджина Монтгомъри. Лицето й бе обгоряло, но тялото й не бе пострадало особено. Вероятно бе загинала от взривната вълна. Единият й крак липсваше, както и дясната ръка.

— Още носи часовника „Картие“ — отбеляза Джеймисън.

Декър огледа трупа, а после и руините на къщата. Жителите на малката улица бяха излезли пред домовете си и се чудеха какво, по дяволите, става. Някои бяха облечени в прокъсани халати и пеньоари, други бяха само по бельо.

Тъй като всяка къща имаше собствен резервоар за газ, властите не виждаха смисъл да евакуират квартала — след като газопроводът не бе вдигнал цялата улица във въздуха, опасността бе отминала.

Богарт отдели няколко минути, за да обясни на местните полицаи своята теория за случилото се.

Един от тях отвърна:

— Разполагаме със специалисти по палежите. Те ще ни кажат дали взривът е умишлен. Винаги остават следи.

Ченгето отиде да докладва на шефовете си, а Богарт и останалите от екипа му оглеждаха смаяно разрушенията.

— Дори да разберем как е избухнал взривът, това няма да ни помогне да открием виновния — каза Девънпорт.

Богарт и Декър кимнаха в знак на съгласие; логиката й бе очевидна. Декър обаче се взираше в мястото, където се бе издигала къщата. Мислите му явно се рееха в съвсем друга посока.

— Какво смяташ? — попита Богарт, когато забеляза, че Декър се е вглъбил в разсъждения.

— Има само един начин да се влезе и излезе от квартала. Ако някой е следил къщата, трудно би могъл да се скрие. Улицата е твърде далече от шосето, затова, който и да го е направил, би трябвало да е оставил колата си там и да е продължил пеша. В противен случай все някой щеше да чуе нещо. Или да види. — Декър се обърна и попита Богарт: — Някой да е видял или чул нещо?

— Сега ще проверя.

Агентът отиде при групата полицаи, която се бе събрала край руините на къщата и наблюдаваше как пожарникарите обливат с вода последните огнища на пожар. Поговори с тях няколко минути, след което се върна при Декър.

— Минали са от къща на къща и са взели показания от всички съседи. Никой не е видял или чул нещо до мига на експлозията.

Декър огледа улицата и хората, наизлезли пред домовете си.

— Къщата до тази на Монтгомъри празна ли е?

Богарт кимна.

Декър отново огледа улицата.

— А има ли други празни къщи?

— Нямам представа.

— Пред всички къщи са излезли хора освен пред онази.

Той посочи четвъртата вляво от дома на Монтгомъри. Прозорците тънеха в мрак и както бе изтъкнал Декър, пред нея нямаше никой.

— Не виждам и кола, но това не означава нищо. Не всички жители на квартала притежават автомобили — отбеляза Богарт. — Може хората да са заминали някъде.

Декър се върна назад в спомените си до момента, в който бе дошъл да се срещне с Реджина Монтгомъри. Първия път, когато бе пристигнал с Богарт, не бе забелязал нищо особено. Снощи обаче в тази къща светеше, а пред нея бе паркирана кола.

Сподели наблюденията си с Богарт и добави:

— Колата беше „Тойота Авалон“ с четири врати. От мястото, на което бях застанал, не можех да видя регистрационните номера. Виждаш ли следите от автомобилни гуми върху моравата? Съвсем пресни са.

— Добре, това поставя нещата в различна светлина — каза Богарт. — Там и в момента може да се крие някой.