Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Не е постигнал нищо, освен че димът е привлякъл вниманието на някой съсед, който е позвънил в пожарната. Иначе престъплението е могло да остане незабелязано още дълго.

— Разполагаме ли с надеждна информация за часа на смъртта?

— В случаи с изгорени трупове на открито, сред природата, обикновено се ползват услугите на ентомолог, който търси следи от насекоми — яйца, снесени от мухи, и прочие. Това е възможно и когато убийствата са извършени на закрито. В случая не са открили подобни следи. Насекомите не снасят яйцата си в горящи тела. Затова най-точният метод за определяне на момента на смъртта е анализ на костите. Химически и микроскопски анализ. Това изисква микрорадиография и електронна микроскопия.

Декър кимна.

— Съмнявам се, че в провинциален Тексас преди двайсет години са ползвали подобни технологии.

— А аз се съмнявам, че ги ползват дори днес — изтъкна Богарт. — Затова времето на смъртта е било определено предимно на базата на обаждането в пожарната, което е постъпило десет минути след полунощ. Пожарникарите са пристигнали единайсет минути по-късно. Пет минути след това са открили телата.

— Това означава в нула часа и двайсет и шест минути?

— Точно така.

— Което означава, че телата са били запалени около полунощ.

— Марс е имал достатъчно време да го направи — обади се Милиган. — От дома на Танър отива право вкъщи. Свършва си работата, качва се в колата си и тръгва към мотела.

— Ако телата бяха горели по-дълго — каза Богарт, — бихме могли да предположим, че къщата щеше да пострада повече от пламъците. Убил ги е, подпалил ги е и си е тръгнал в полунощ или малко след това. В такъв случай огънят е горял около половин час, преди да пристигнат пожарните коли.

Декър поклати глава.

— От мотела до дома на семейство Марс са четирийсет минути. Според служителя на рецепцията Мелвин е пристигнал в един и петнайсет. В такъв случай остават трийсет и пет минути, в които не знаем какво е правил.

— Може да е шофирал безцелно в района — каза Богарт. — Може да е изчакал на паркинга, за да се успокои. Все пак току-що е убил родителите си, Еймъс.

— Имал е цели четирийсет минути да се окопити, докато е пътувал. Престоят на паркинга проваля желязното му алиби, което всъщност не е било никакво алиби заради разминаването между неговите показания и тези на Елън Танър и служителя от мотела. Няма логика.

— Това е най-добрият сценарий, с който разполагаме.

— Което е голям проблем.

— Какво имаш предвид? — попита Милиган.

— Използването на кредитна карта преди двайсет години вероятно е ставало ръчно, особено в мотел в провинциален Тексас. Трансакцията не е оставила електронна следа, по която да съдим за часа на извършването й. В такъв случай имаме думата на служителя в мотела срещу тази на Мелвин Марс.

Милиган поклати глава.

— Не, проверих това. Служителят на мотела е позвънил в един часа и шестнайсет минути, за да се поинтересува за баланса по сметката. Това е станало ясно по време на процеса.

— Но не доказва нищо.

— Как да не доказва? — възрази подразнен Милиган. — Не забравяй, че в колата му са открити следи от кръвта на майка му. Това е възможно само в случай, че именно той е убиецът.

— Трябва отново да говоря с него.

— За какво? — попита Богарт.

— За много неща, най-вече защо не е платил в брой, а с кредитна карта.

— Какво значение има това, по дяволите?

Марс лежеше на болничното си легло и се взираше в Декър, който спокойно отвърна на погледа му. Богарт седеше до Декър и изглеждаше объркан. Милиган бе предпочел да изчака в колата и да проведе няколко телефонни разговора.

Декър се покашля и отвърна:

— Казах ти вече, че в това дело всяка подробност е важна. Стаята в мотела е струвала двайсет и пет долара. Защо не плати в брой? — Замълча и продължи: — Защо използва кредитна карта?

— Минаха двайсет години. Не помня.

— Не бързай, помисли, опитай се да си спомниш. Не искам нищо повече.

Отначало Марс изглеждаше объркан, но после искреното любопитство, изписано на лицето на Декър, го накара да се облегне на възглавницата и да се замисли.

Минута по-късно той каза:

— Да, първоначално възнамерявах да платя в брой. Не обичах да използвам картата. Но се оказа, че нямам достатъчно пари в брой. Май нямах никакви.

— Излязъл си на среща с момиче и не си имал пари? Ходихте ли на вечеря, на кино, поръчахте ли си нещо? Затова ли се охарчи?

— Не сме излизали. Останахме в дома й. Тя приготви вечеря. Пихме бира.