Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Точно така — потвърди Милиган. — Свидетелят е шофьор на камион, който е живеел наблизо и е познавал семейство Марс.

Богарт кимна.

— Той обаче е починал преди пет години, така че не можем да разговаряме с него.

— Но Чарлс Монтгомъри е на наше разположение. Можем да разговаряме с него — каза Декър.

— Получих имейл от Алабама. Всичко е уредено. Можем да го разпитаме вдругиден.

Телефонът на Декър иззвъня. Беше Джеймисън.

— Разговаряхме с Марс — каза тя. — В момента Девънпорт пише доклада си.

— Какво смята тя?

— Не съм сигурна. Не разкрива картите си.

— А ти какво мислиш?

— Изглежда ми искрен, Еймъс. Но трябва да добавя, че умее да манипулира хората. Все още нямам категорично мнение.

— Каза ли нещо интересно?

— Не. Твърдеше, че е невинен. Разказа какво е правил в нощта, когато са били убити родителите му. Не може да обясни разминаването във времето. Каза, че се настанил в мотела, заспал и се събудил, когато полицаите почукали на вратата.

— Имал е двайсет години, за да изглади показанията си. Едно нещо ме безпокои.

— Какво?

— Ако е планирал всичко, защо не е измислил правдоподобно обяснение за разминаването във времето? Би трябвало да знае, че това ще му създаде проблем.

Богарт, който слушаше разговора му, каза:

— Престъпниците обикновено допускат грешка. И тази грешка най-често е свързана с времето, Еймъс. Не могат да бъдат на две места едновременно. Много добре знаеш това.

— Вярно, престъпниците допускат грешки, но не чак толкова значими — възрази Декър. — Обикновено става въпрос за петнайсет минути, най-много за половин час, а не за цели часове. Тук разминаването е огромно. Ако Марс е подходил прецизно, педантично дори, към всички останали аспекти на престъплението, защо се е издънил по толкова важен въпрос? Не ми се струва логично.

— Кога ще се върнете? — попита Джеймисън.

— След час.

Декър затвори телефона и впери поглед в магистралата, която пресичаше огромната тексаска пустош пред тях. Пейзажът оставаше неизменен чак до хоризонта. Затвори очи и остави мислите си да се понесат назад към онова, което го притесняваше.

Богарт се извърна и забеляза изражението, което бе виждал твърде често в Бърлингтън.

— Какво има? — попита той.

Декър остана със затворени очи, но каза:

— Първо стрелбата, после огъня.

— Моля?

— Първо са били убити с пушка, после телата им са били изгорени.

— Така пише в полицейския доклад. Но защо?

Декър извика в съзнанието си снимките на обгорените тела. Хубавото на хипертимезията бе, че му позволяваше да вижда нещата такива, каквито са, без да пропусне нито една подробност. Тя не прибавяше нищо към образите и не отнемаше нищо от тях.

— Боксьорска поза.

— Какво?

— Телата лежаха в боксьорска поза.

Милиган го погледна.

— Точно така. В резултат на огъня мускулите и сухожилията се свиват, независимо от това дали жертвата е била жива или мъртва преди началото на пожара. Стиснати юмруци, свити ръце… досущ като боксьор на ринга.

— Затова се нарича така — отвърна Декър, който продължаваше да седи със затворени очи. — Очевидно са били застреляни.

Милиган сви рамене.

— Изстрелите с пушка в главата, при това от близко разстояние, винаги водят до фатален изход.

Декър отвори очи.

— Защо телата са подпалени? Какъв е смисълът, ако вече са били мъртви? Не мисля, че тук се крие някаква символика.

— Полицейските доклади повдигат този въпрос, но не дават отговор — отвърна Богарт. — Ако е направено с цел да се затрудни разпознаването на телата, не се е получило. Жертвите са идентифицирани чрез зъбните статуси. А дори това да не е било възможно, полицаите са могли да определят самоличността им посредством ДНК, дори от изгорял труп.

— Възможно е убиецът да не го е знаел.

— Искаш да кажеш, възможно е Мелвин Марс да не го е знаел? — каза Милиган.

Декър не му обърна внимание.

— Телата са били идентифицирани категорично като Рой и Лусинда Марс, нали?

— Да. В това няма никакво съмнение. Телата са били силно обгорени, но въпреки изстрелите в главата достатъчно голяма част от зъбите им е оцеляла, за да позволи идентифицирането им с помощта на снимките при стоматолога. Жертвите са именно Рой и Лусинда Марс.

— Това не отговаря на въпроса ми. Защо убиецът е запалил мъртвите вече тела?

Следващите няколко минути изминаха в мълчание.

— Възможно е да е изпаднал в паника — предположи Богарт. — Случва се. Опитал се е да се отърве от уликите и е решил, че огънят ще кремира труповете.