Дэвид Балдаччи - Последната миля

— А защо не остана у Елън? — попита Декър.

Марс сведе поглед към окованата си в белезници ръка.

— Вижте какво, правихме секс. Тя беше страхотна мацка. Последната жена, с която съм спал за изминалите двайсет години. Но…

— Но какво? — попита Богарт.

— След драфта за НФЛ щях да стана богат. А тя… Мисля, че тя искаше да бъде част от това.

— Искала е да се ожените? От колко време се срещахте?

— Там е работата, че отскоро. От няколко седмици. Изобщо не мислех за брак. Господи, та аз дори нямах представа къде ще живея в близко бъдеще. Не знаех кой отбор ще ме избере.

— И сте се карали на тази тема?

— Не бих казал, че сме се карали. Просто обсъждахме нещата.

— И какъв бе резултатът от тези… обсъждания? — попита Декър.

— Тя ме помоли най-любезно да се разкарам от дома й и да вървя по дяволите, и аз си тръгнах.

Декър си пое дълбоко дъх.

— Когато миналия път те попитах за това, ти каза, че не си останал да спиш у Елън, защото на сутринта си имал тренировка.

— Какво значение има това, по дяволите? — извика гневно Марс. — Нали онзи тип в Алабама си е признал, че е убил родителите ми? Защо не разпитате него и не ме оставите на мира?

— Непременно ще го разпитаме — отвърна Богарт. — Но имаме въпроси и към теб.

Марс посочи Декър с пръст.

— Този човек мисли, че лъжа. Смята, че съм виновен. Има ми зъб, защото го направих за смях в Кълъмбъс. Тогава „Лонгхорнс“ разбиха „Бъкайс“ на пух и прах. Не може да бъде обективен. Също като онзи прокурор. Знаете ли, че прокурорът беше от Тенеси? И беше президент на клуба на привържениците на техния отбор. Ама че тъпотия!

— Думите ми може да те изненадат — каза Декър, — но трябва да знаеш, че животът на повечето хора съвсем не се върти около футбола. Не съм гледал нито един мач на „Бъкайс“, откакто завърших. Пет пари не давам дали си играл за „Лонгхорнс“, или си ме направил за смях преди повече от двайсет години. Интересува ме само случилото се с родителите ти.

— Добре, радвам се за теб. Казах ти всичко, което знам. Съжалявам, ако не ти е достатъчно.

Марс се обърна на другата страна и заби поглед в стената. Богарт погледна към Декър, който наблюдаваше Марс.

— В колата ти са открити следи от кръвта на майка ти. Имаш ли някакво обяснение?

— Не.

— Възможно ли е да се качвала в колата? И да се е порязала или да й е потекла кръв от носа?

— Не. Не е възможно. Тя никога не е използвала колата ми.

— Разбираше ли се с родителите си? — попита Декър.

— Защо? — отвърна Марс през рамо.

— Мотивът, който обвинението е посочило по време на процеса…

— Знам какво каза онзи тип — прекъсна го Марс. Обърна се отново по гръб. Изглеждаше успокоен или може би примирен. — Родителите ми никога не поискаха нищо от мен, когато разбраха, че ще ставам професионалист. Щях да се погрижа за тях. Да им купя къща, нова кола, да ги подсигуря. Всичко бях планирал.

Декър наклони глава.

— Много те бива в планирането, а?

— Какво лошо има в това?

— Нищо. Но прокурорът е представил свидетели, които са казали съвсем друго. А именно, че родителите ти са искали повече пари, отколкото си бил готов да им дадеш.

— Не родителите ми, а само единият от тях — отвърна бавно Марс.

— Един от тях все пак е пожелал повече — каза рязко Богарт. — В такъв случай свидетелските показания са верни? Защото ти току-що ни каза, че родителите ти не са искали нищо от теб. Излъга ни, така ли?

Марс облиза нервно устни.

— Баща ми. Той се промени през последните месеци. Изпадаше в ужасно настроение и започваше да вика по мен и мама за най-дребното нещо. Имах чувството, че се е побъркал. Предполагах, че причината са парите. Имаше представа колко ще получавам след подписването на договора. Не забравяйте, че правилото за ограничаване на заплатите на новобранците още не беше прието. Бях се подготвил добре и знаех, че ако се класирам сред първите трима, ще получа бонус от седем милиона още при сключването на договора. Това беше преди двайсет години. Знаете ли колко прави в днешни пари предвид инфлацията и всичко останало?

— Над десет милиона и петстотин хиляди — отвърна Декър.

Марс го изгледа изненадан.

— Точно така! Откъде знаеш?

— Предположих. И това беше само бонусът?

— Да. Щях да получа много повече за срока на договора, но черешката на тортата беше именно бонусът при подписването. Вероятно щях да сключа договор за седем години, но с опция да го прекратя след третата. Ако спечелех шампионат или попаднех в Отбора на звездите, щях сам да диктувам условията по следващия си договор. И тогава тези седем милиона щяха да ми се струват дребни пари.