Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Но така и не получи подобна възможност — отбеляза Декър.

— Не ти приличам на милионер, нали?

— Какво каза баща ти?

— Искаше да се погрижа за него. Обещах му да го направя.

— Но? — попита Декър.

— Но… Заяви, че иска да го види черно на бяло. Искаше документ, който да ме обвърже юридически.

Богарт погледна Декър и каза:

— Това го нямаше в стенограмата на процеса.

— Така е, нямаше го. И защо, Мелвин?

Марс се изправи в леглото.

— Това е една от причините да откажа да свидетелствам по време на процеса. Адвокатката ми се страхуваше, че ако ми зададат този въпрос, ще се наложи да кажа истината.

— А тя е…?

— Подписах кратка декларация само от една страница, с която се задължавах да предоставя на родителите си трийсет процента от първия си професионален договор.

— Какво се случи с декларацията? — попита Богарт.

— Предполагам, че вече няма значение. — Марс въздъхна дълбоко и каза: — Отървах се от нея.

— Как? Подпали ли я? — попита рязко агентът.

— Знам, че не изглежда добре…

— Меко казано — отвърна Богарт.

Без да откъсва поглед от Марс, Декър попита:

— Агент Богарт, бихте ли ни оставили за пет минути, ако обичате?

Богарт се канеше да възрази, но Декър добави:

— Ние сме двама бивши футболисти, които искат да си поговорят за доброто старо време. Нищо повече.

Богарт се надигна бавно.

— Ще изчакам в коридора — каза той.

Когато вратата се затвори зад гърба му, Декър придърпа стола си по-близо до леглото и постави огромните си длани върху страничната подпора.

— Разбрах какво целиш — заяви Марс. — Опитваш се да ме подлъжеш и да ме върнеш в затвора. Няма да кажа нито дума повече в отсъствието на моята адвокатка.

— Обясних ти вече, Мелвин. Тук съм, за да открия истината. Ако не си убил родителите си, ще направя всичко по силите си да го докажа, да отменя присъдата ти и да те измъкна от затвора.

— Не съм убил родителите си. Но седя в затвора вече двайсет години в очакване на отровната инжекция… приготвям се да посрещна смъртта, а тя не идва, после пак се приготвям, а тя пак не идва… Знаеш ли какво изпитва човек в моето положение?

— Не мога да си представя дори — призна Декър.

Марс изглеждаше изненадан от думите му. Погледна към вратата и попита:

— Защо помоли партньора си да излезе?

— Реших, че ще ти бъде по-лесно да говориш с мен, отколкото с ФБР.

— Но ти работиш за ФБР.

— Допреди две седмици живеех в един долнопробен мотел в Охайо. Имах шейсет долара в джоба си и си изкарвах прехраната като частен детектив, който поема възможно най-скапаните случаи. — Помълча и продължи: — Ако настояваш да говориш в присъствието на адвокат, ще си тръгна веднага. — С тези думи Декър се изправи.

— Почакай. Ти… ти ми каза, че между мен и случилото се с твоето семейство има общи неща.

— Да, има известни сходства.

— Какво се е случило със семейството ти?

Декър седна на стола.

— Беше убито. Дъщеря ми, жена ми и нейният брат. Открих телата им, когато се прибрах у дома една вечер.

Цялата враждебност на Марс се изпари за миг.

— По дяволите, човече! Много съжалявам!

— Изминаха шестнайсет месеца, без полицията да арестува никого. После един тип се появи в полицейския участък и направи самопризнания.

— Мамка му! Той ли е бил?

Декър го погледна.

— Работата се оказа малко по-сложна.

— Добре — отвърна объркано Марс.

— Но в крайна сметка пипнахме виновните. И те си получиха заслуженото.

— В затвора ли са?

— Не, в гроба.

Марс облещи очи.

— Но това е минало — каза Декър. — Да поговорим за настоящето. За твоето настояще.

Марс сви рамене.

— Какво очакваш да кажа, Декър? Бях чернокож младеж, обвинен в убийството на родителите си, като единият от тях беше бял. Не забравяй, че говорим за южните щати. За Тексас. Всички ме обичаха, когато бях футболна звезда. Но когато ми повдигнаха обвиненията, останах без приятели. Превърнах се в обикновен чернокож, който се бори за живота си. За бога, Тексас екзекутира повече затворници от всеки друг щат и мнозинството от тях са чернокожи.

— А договорът с родителите ти?

— Знаех, че съм невинен, но послушах тогавашния си адвокат. По онова време нищо не разбирах от закони и съдилища.

— Значи адвокатът ти е знаел за договора?

— Да, сам му казах. Но той заяви, че не е нужно да съобщаваме на прокурора. Негова работа било да разбере за него сам.

— Мисля, че е бил прав… поне формално.