Дэвид Балдаччи - Последната миля

Марс понечи да каже нещо, но се отказа. Погледна Декър право в очите и попита:

— Какво означава това?

— Не знаеш нищо за родителите си, Мелвин. Не знаеш нищо за роднините си. В цялата къща има една-единствена снимка на майка ти и баща ти. Никога не са ти разказвали за себе си. Какво мислиш?

— Искаш да кажеш, че са криели нещо? — попита бавно Марс.

— Заслужава си да проучим тази възможност. Защото, ако наистина са криели нещо, това би могло да е причината някой да ги убие.

— Добре, какво друго открихме за Рой и Лусинда Марс? — попита Богарт.

Целият екип се бе събрал край заседателната маса във временно наетия офис.

Милиган погледна Декър и отвърна:

— Да, трябва да призная, че ситуацията е малко необичайна. Не успяхме да открием абсолютно нищо. Разполагаме с номерата на социалните им осигуровки, но те ни отведоха в задънена улица.

— Нищо? — възкликна Богарт. — Смяташ ли, че са откраднали номерата?

— Възможно е. Имали са и шофьорски книжки, но отново не успяхме да открием нищо повече.

— Рой Марс е имал работа — посочи Джеймисън. — Лусинда също. Би трябвало да са плащали данъци и осигуровки, които да се удържат от заплатите им, да са подавали данъчни декларации и прочие.

— Нищо не успяхме да открием — призна Милиган. — Заложната къща, в която е работил Рой, отдавна не съществува, но е напълно възможно да са му плащали в брой. Същото се отнася и за Лусинда. Освен това много хора не подават данъчни декларации, тъй като доходите им попадат под облагаемия минимум и те не дължат нищо.

— Въпреки това са длъжни да подават декларации — настоя Джеймисън. — В противен случай извършват федерално престъпление.

— Така е, но мнозина не си правят труда — възрази Милиган. — Очевидно семейство Марс е попадало в тази категория, защото в архива на данъчната служба няма никакви сведения за тях. Да не забравяме и че в Тексас няма щатски данък върху доходите на физическите лица.

— Ами къщата? — попита Богарт. — Била ли е ипотекирана?

— Отново не успях да открия абсолютно нищо — призна Милиган. — Но имотните регистри посочват Рой и Лусинда Марс като собственици на къщата.

— Добре — каза Богарт. — Нищо полезно. Просто нямаме за какво да се захванем.

Милиган погледна Декър и каза:

— Направих някои проучвания. Полицаите не са в състояние да кажат кой е позвънил на деветстотин и единайсет да съобщи за пожара. Дори да са знаели, архивите отдавна са унищожени. Разпитах и за обзавеждането на къщата, за мебелите, снимките и всичко останало. Изглежда, че криминолозите са направили снимки само на телата, но не и на помещенията.

— Това е непрофесионално — заяви Богарт.

— Смяташ ли, че е невинен? — попита Милиган.

— Натам отиват нещата — отвърна Декър.

— Защо? — поинтересува се Богарт.

— Заради кръвта в колата. Предложих на Марс две напълно вероятни обяснения, които да го оневинят напълно за наличието на следи от кръвта на майка му в колата. Ченгетата не биха могли да оборят нито едно от тях. Порязване или кръв от носа. Той ги отхвърли. Заяви, че майка му никога не се е качвала в неговата кола. Ако беше виновен, щеше да се хване като удавник за сламка за някоя от тези възможности. Но не го направи.

Останалите се спогледаха. Казаното от Декър им се стори твърде многозначително.

— С други думи, подложил си го на проверка? — попита Девънпорт.

— И той я издържа — каза Декър. — Поне според мен.

Вдигна два листа, захванати с телбод.

— Това са останалите страници от докладите от аутопсията на Рой и Лусинда Марс. Току-що пристигнаха от съдебномедицинската служба. Открили ги на грешно място.

— Как разбра, че нещо не е наред? — попита Богарт.

— В самото начало на докладите се уточнява, че съдържат по трийсет и шест страници. Ние обаче разполагахме с трийсет и четири. Затова позвъних на съдебния лекар.

— Откри ли нещо интересно в новите страници? — попита Джеймисън.

— Само една подробност. Лусинда Марс е имала глиобластом четвърта степен.

Всички го зяпнаха смаяно.

— Мозъчен тумор? — попита Девънпорт.

— Злокачествен мозъчен тумор в терминален стадий, ако се вярва на доклада.

— Мелвин не го спомена — каза Джеймисън.

— Може да не е знаел — отвърна Декър.

— Какво значение има това за случая? — попита Милиган.

— Нямам представа дали има някакво значение — призна Декър. — Тя е умирала, но въпреки това някой я е убил. — Погледна към Девънпорт и каза: — Да оставим майката настрана поне за момента и да насочим вниманието си към сина. Какъв според теб е психологическият му профил?