Дэвид Балдаччи - Последната миля

Толкова бе напълнял, че дори тези леки упражнения във фитнеса и здравословното хранене му бяха помогнали да отслабне с десетина килограма.

Сега закопчаваше колана си на третата дупка, а бе започнал от последната. Панталоните се въртяха на кръста му. Въпреки това си оставаше ужасно дебел.

Милиган го изгледа и отбеляза неохотно:

— Изглеждаш по-добре, Декър.

— Така е, но гледай да не се блъснеш в мен на пистата. Не искам да пострадаш, защото все още съм с размерите на дирижабъл.

Думите му накараха агента да се усмихне, което се случваше рядко.

— Важното е, че полагаш усилия. Браво на теб.

— Добре, да поговорим за предварителното разследване — подкани ги Богарт.

— Елън Танър вече не живее тук — започна Милиган. — Нямаме представа къде се е преместила и не открихме хора, които я познават. Проверихме в Тексаския университет. Не е следвала там. И тъй като са минали двайсет години, издирването й може да се окаже невъзможно. Нищо чудно да се е омъжила и да е сменила името си.

— А служителят в мотела… как се казваше? — попита Богарт.

— Уилис Симон. Успяхме да го открием. Починал от сърдечен удар във Флорида през две и първа.

— Установихте ли някаква връзка между Танър и Симон?

— Никаква — отвърна Милиган. — Не са се движели в една среда. Имали са и голяма разлика във възрастта. Не открих нищо общо между тях.

— Ако предположим, че са им платили, за да излъжат, има ли начин да проследим плащанията? — попита Декър.

Милиган го изгледа с изненада.

— След двайсет години? Нищо чудно банките, които са използвали, отдавна да не съществуват. Финансовият сектор се консолидира. Освен това защо им е да лъжат? А и кой би им платил?

— За момента предполагам, че Марс казва истината. В такъв случай трябва да открием обяснение за разминаванията във времето, посочено от него, и показанията на Танър и Симон.

Милиган поклати глава.

— Според мен най-вероятно Марс лъже. В противен случай ще се изправим срещу мащабен заговор против футболист от колежански отбор, а не виждам никакъв мотив за това.

Богарт го прекъсна:

— След като сме тук, трябва да проучим всички възможности. Всички.

Милиган заби поглед в записките си, очевидно недоволен от тези думи.

— Разговарях с местното полицейско управление. Повечето полицаи от онова време са се пенсионирали, но успях да открия един, който е бил тук тогава.

— Какво каза той? — попита Богарт.

— Това е било първото убийство в района — отвърна Милиган. — До този момент са разследвали само обири, пиянски сбивания, кражби на коли, издирвали са изчезнали хлапета, решили да се позабавляват, занимавали са се дори с кражба на крава, но това престъпление е потресло целия град.

— Доста бързо са се насочили към Мелвин Марс.

Милиган погледна Декър и каза:

— Уликите са били повече от сериозни.

— Какво знаем за родителите му? Откъде е Лусинда например? — попита Декър.

Милиган прелисти няколко страници.

— Не успях да открия. Няма много информация нито за нея, нито за мъжа й.

— Къде се е научила да шие? Според полицейския доклад си е докарвала допълнителен доход с шиене. Марс също го потвърди днес.

Милиган не скри изненадата си.

— Нямам представа къде.

— Освен това е давала уроци по испански — продължи Декър.

— В Тексас има много испаноговорещи — отбеляза Богарт.

— Но нямаме представа дали Лусинда Марс е от Тексас — изтъкна Декър. — Ако беше латиноамериканска, това би обяснило познанията й по испански. Тя обаче е била чернокожа.

— И чернокожите могат да научат испански, Декър — каза Милиган. — Както и да шият.

Декър не му обърна внимание.

— В момента разсъждаваме на глас — продължи той. — Искаме ли да научим нещо повече, трябва да изследваме различни възможности. Разбира се, че Лусинда е могла да се научи да шие и да говори испански. Бих искал да знам кога и къде.

— Добре, можеш сам да провериш, щом смяташ, че е толкова важно — отвърна Милиган.

— Това и ще направя — каза Декър. — Работила е и към агенция за почистване по домовете.

— Да. Поддържали са доста жилища в града.

— Доста е работила. Някакви роднини?

— Не успях да открия. Същото се отнася и за съпруга й.

— Не ти ли се струва странно? — попита Декър. — Възможно е единият да няма близки, но и двамата?

Милиган поклати глава.

— Минало е доста време. Може да са се преместили другаде. Не всеки има голямо семейство. Понякога хората губят връзка с роднините си. Единственото по-забележително нещо в семейството е бил синът им. Местните вестници са му посветили доста статии още преди убийствата. Момчето е било страхотен спортист. Много жалко…