Дэвид Балдаччи - Последната миля

Декър се облегна на стола.

— Моментът на използване на кредитната ти карта потвърждава версията на служителя в мотела, а не твоите думи.

— Добре знам това, не мислиш ли? — сопна се Марс.

— Просто се опитвам да си обясня неща, които на пръв поглед нямат никакъв смисъл. Последното, от което се нуждаем, е да слушаме лъжи.

Марс дръпна рязко белезниците, приковали го към леглото, но рамката не поддаде. Джеймисън и Оливър отскочиха назад, но Декър не помръдна. По лицето му не трепна дори мускулче.

Марс се отпусна назад и отвърна задъхан:

— Не лъжа.

— Добре — съгласи се спокойно Декър.

— Може да не сте дошли да ми помогнете. Може да сте дошли, за да се погрижите да остана в затвора до края на живота си. Или да ме екзекутират. Може да работите за властите в Тексас.

— И защо да го правим? — попита Джеймисън.

— Откъде да знам, по дяволите? — сопна се Марс. — Може да са ви повикали, когато онзи Монтгомъри си е признал, че е убил родителите ми. Или задачата ви да е да провалите разследването и да ме оставите в затвора.

Всички помълчаха известно време, преди Декър да каже:

— Можеш ли да обясниш разминаванията във времето?

— Ако можех, щях да го направя преди двайсет години, така че отговорът е: не, не мога.

— Добре. Нямаш обяснение? И нямаш какво повече да ни кажеш по този въпрос?

Марс го изгледа ядосан.

— Виж какво, ако не ми вярвате, по-добре си вървете. Защото не ми се занимава с глупости, ако намерението ви не е да ме измъкнете от затвора.

Декър се надигна.

— Не ме разбра правилно, Марс. Не съм казвал, че вярвам в твоята невинност, нито, че искам да те измъкна от затвора. Казах, че искам да открия истината. И ако тази истина означава, че си виновен, ще оставя да те екзекутират. А междувременно ще продължим да разследваме случая. Ще видим къде ще ни отведе това. Достатъчно ясен ли съм?

Джеймисън и Оливър се спогледаха притеснено.

Марс и Декър се взираха един в друг. Първият се опитваше да разбере що за човек е вторият.

— Мисля, че да — каза Марс.

Но Декър вече крачеше към вратата.

След като той си тръгна, Марс се обърна към Джеймисън.

— По дяволите, винаги ли се държи така?

— Общо взето — отвърна тя.

Декър тръгна устремно по коридора като вълна, която набира скорост, преди да се стовари върху брега. Чу Джеймисън да тича след него. В другия край на коридора стояха Богарт и Девънпорт.

Бяха оставили Милиган в офиса, който бяха наели на двайсетина минути южно от болницата. Всички се бяха настанили в един местен мотел, който предлагаше най-добрите условия в района.

Джеймисън го настигна и, видимо раздразнена, заяви:

— Бих искала да престанеш да го правиш!

Декър я погледна.

— Кое?

— Да излизаш от стаята по този начин.

— Приключих и си тръгнах. — Декър помълча и продължи: — Купила си ми киноа? Ти сериозно ли? Това храна ли е изобщо?

Тя се подсмихна.

— Толкова си отслабнал, че застанеш ли странично, едвам те виждам.

— Да бе, като тир, който те връхлита челно.

Когато спряха пред Богарт и Девънпорт, агентът попита:

— Какво мислите?

Декър сви рамене.

— Прекалено рано е да се каже. В показанията му има неясни моменти. Трябва да потърсим други възможни обяснения.

— Минали са двайсет години. Следата е изстинала.

— Ще говоря по-късно с него — каза Девънпорт. — И ще ви уведомя за психическото му състояние.

Богарт насочи вниманието си към Декър и Джеймисън.

— Разбирам, че е твърде рано да задавам подобен въпрос, но смятате ли, че лъже?

Джеймисън изглеждаше притеснена от думите му.

— Току-що се запознахме с него. Но ако искаш отговор, тогава… не, не мисля, че лъже.

— Конкретна причина?

— Каза на Декър, че ако не му вярва, може да си върви. Това не е типична реакция на човек, който все още може да бъде екзекутиран. Виновният се хваща за всяка сламка.

Богарт погледна Декър.

— Можеш ли да добавиш нещо?

— Не. — След което се обърна и тръгна по коридора.

Джеймисън въздъхна шумно. На Богарт като че ли му беше забавно. Девънпорт изглеждаше заинтригувана.

— Къде отива? — попита тя.

— Да се рови. Отива да се рови — отвърна Богарт. — И трябва да побързаме, ако не искаме да изостанем.

Върнаха се в наетия офис и прекараха известно време в четене на документи и взиране в компютърни екрани.

Но само мъжете. Джеймисън и Девънпорт бяха останали в болницата, за да разговарят с Марс.

Декър бе облякъл новите си дрехи. През изминалата седмица в „Куонтико“ той бе ставал рано, за да ходи във фитнеса и да тича по пистата. И се бе хранил само с продуктите, които Джеймисън му бе купувала. Малки порции, бе го посъветвала тя. Четири-пет пъти дневно.