Дэвид Балдаччи - Последната миля

Влязоха в спалнята на родителите.

Декър извади скиците от старите полицейски доклади. Телата бяха открити едно до друго под прозореца. Рой бе лежал по-близо до прозореца, а Лусинда — до леглото. Стъклото бе почерняло и напукано от горещината. Дупката бе покрита с парче шперплат, заковано от външната страна.

За разлика от стаята на сина тази на родителите бе съвсем празна.

— Какво се е случило с мебелите? — попита Декър.

— Предполагам, че са ги отнесли като веществени доказателства — отвърна Богарт. — А и пожарникарите вероятно са разчистили част от леснозапалимите предмети, когато са се борили с огъня.

Декър кимна.

— Ще се опитаме да разберем със сигурност. Онези квадратни петна по стените… Сигурно е имало снимки там. Какво ли се е случило с тях?

— Ще звънна тук-там и ще проверя — отвърна Милиган.

Декър отвори вратата на дрешника и освети вътрешността му с фенер. Тъкмо се канеше да затвори вратата, когато спря и пристъпи навътре в тясното помещение.

— Вижте това!

Богарт и Милиган се присъединиха към него и се вторачиха в мястото, което Декър сочеше с лъча на фенерчето.

— АК плюс РБ — разчете Богарт избелелите букви, които някой бе изписал на едната от страничните стени на дрешника. — Какво означава това?

Декър снима инициалите с мобилния си телефон.

— Нямам представа. Възможно е да са отпреди Рой и Лусинда да купят къщата.

— Нищо чудно.

— А може и някой от тях двамата да ги е изписал. Което говори, че тези инициали означават нещо важно. — Декър се огледа. — Кой е позвънил на деветстотин и единайсет?

— Не мисля, че полицията е открила откъде е дошло обаждането — отвърна Милиган.

— По онова време малцина са използвали мобилни телефони. А и покритието в района едва ли е било добро. Следователно не става въпрос за шофьор, който е минавал случайно оттук.

— Защо, възможно е. Видял е пожара, прибрал се е у дома и е позвънил.

— В такъв случай полицията щеше да знае от кой номер са позвънили — възрази Богарт. — Ченгетата щяха да го проследят.

Милиган вече кимаше.

— Така е. Ще трябва да проверя.

Слязоха на долния етаж.

Там Декър обърна внимание на нещо, което бе забелязал и на влизане. Избеляла снимка на младия Мелвин Марс в екип на гимназиалния футболен отбор. Беше окачена на стената. На една малка лавица имаше още негови снимки на различна възраст.

— Изненадан съм, че още са тук — отбеляза Богарт.

— Както каза, никой не иска да обитава къща, в която са били извършени убийства. А и наблизо не живеят много хора. Дори някой да мине случайно по шосето, не би могъл да види къщата, особено сега, когато дворът е станал джунгла.

Декър се огледа.

— Струва ми се интересно онова, което не виждаме.

— И какво е то? — попита Милиган.

— Снимки на Рой и Лусинда Марс. Все едно никога не са съществували.

Декър погледна часовника си.

Бяха пристигнали в къщата, в която Елън Танър бе посрещнала Марс в онази нощ. Беше стара, малка, усамотена. В радиус от двайсет мили не живееше никой. А преди двайсет години мястото трябваше да е било още по-изолирано.

— Защо една млада жена ще реши да живее сама толкова далече от цивилизацията? — попита Декър.

Нито Богарт, нито Милиган отговориха на въпроса му.

После отидоха до мястото на някогашния мотел. Сега там имаше търговски център. И отново се върнаха в дома на Марс. Трите локации се намираха встрани от едно и също шосе, така че можеше да се приеме, че са разположени почти по права линия.

— Разстоянието между дома на Елън Танър и мотела може да се вземе за един час — каза Декър. — А от мотела до къщата на Марс — за четирийсет минути.

Милиган, който шофираше, кимна.

— Марс е напуснал дома на Танър в десет вечерта. Казва, че е пристигнал в мотела час по-късно, или към единайсет, което изглежда логично. Служителят на рецепцията обаче е дал показания, според които е настанил Марс в стаята му към един и петнайсет. Това означава, че Мелвин е могъл да измине разстоянието до дома на родителите си, да ги убие и да се върне до един, един и нещо. Това е заявил прокурорът по делото.

— Не е чак толкова лесно — възрази Декър. — Марс е трябвало да отиде до дома си, да застреля родителите си, да вземе бензин и да запали телата им. Това отнема време.

— Но е възможно, няма съмнение.

— Освен това полицейският доклад съобщава, че автомобил, който много прилича на този на Марс, е бил забелязан близо до дома им по времето, когато според съдебния лекар е настъпила смъртта — добави Богарт.