Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Доста рядко. Но открихме общи черти с друг случай.

— Какъв случай?

— Свързан с моето семейство — отвърна Декър. — Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че сходствата са поразителни.

— Защо тогава си тук?

Декър го изгледа изпитателно. Умееше да преценява хората, но Марс се оказа костелив орех.

— Разкажи ми за родителите си.

— Къде са останалите от екипа ти?

— Не вярваш ли на това, което ти казвам?

— Не вярвам на никого.

— Повярвай му, Мелвин — каза някой.

Марс погледна към вратата. На прага стоеше адвокатката му Мери Оливър, която приближи до леглото му и го хвана за ръката.

— Слава богу, че си добре — каза тя с навлажнени очи.

— Добре съм, Мери. Познаваш ли го? — попита Марс и кимна към Декър.

— Току-що говорих със специален агент Богарт — отвърна тя. — Господин Декър казва истината.

— Тук съм, за да разбера какво точно се е случило.

Марс се облегна на възглавницата.

— Какво се е случило? След толкова време? Желая ти късмет!

— Този късмет може да те спаси от затвора — отбеляза Декър.

— Трябва ли да се върна там? — попита Марс.

Декър поклати глава.

— След нападението решихме да те преместим на друго място.

— Къде?

— Под федерална закрила.

— Какво означава това?

— Означава, че поемаме отговорност за теб. Двама федерални агенти ще те охраняват в болницата, докато се възстановиш. След това ще преминеш под наша опека, докато не разрешим случая.

— И властите в Тексас нямат нищо против?

— Властите в Тексас си имат достатъчно проблеми — обади се Оливър. — И един от тях е възможността да ги осъдиш за случилото се.

— Сериозно ли говориш?

— Престъпен заговор, ръководен от надзирател, чийто работодател е щатът Тексас, едва не те е убил. Можем да заведем граждански иск срещу тях. Както и наказателно дело срещу охраната и всички служители на затвора.

— Желая ви късмет — каза Декър. — Но не това е причината да дойда тук. — Погледна Марс и добави: — Дойдох заради убийството на твоите родители.

Марс извърна глава и погледна Декър.

— Какво искаш да знаеш?

— Всичко.

— Ще ти трябват листове и химикалка, защото това е много информация.

— Имам добра памет — отвърна Декър. — Не забравям почти нищо.

Вратата на стаята се отвори и влезе Джеймисън. Очевидно бе чула думите на Декър. Вдигна диктофона, който държеше в ръка.

— Но тъй като моята памет не е толкова добра, винаги използвам това — поясни тя.

— Алекс Джеймисън, Мелвин Марс — представи ги Декър. — Тя е част от екипа.

Двамата се здрависаха.

— Колегата ми много искаше да поемем този случай, господин Марс — каза Джеймисън. — Той е единствената причина да сме тук.

— Разкажи ми повече за нощта, в която родителите ти са били открити — каза Декър, когато Джеймисън включи диктофона.

— Само ако състоянието ти позволява — побърза да уточни Оливър и постави ръка на рамото на Марс в знак на закрила. — Пострадал си сериозно и…

— Добре съм — отвърна Марс. — От началото ли да започна?

— Да.

И той започна. Говори в продължение на цял час. Декър често го прекъсваше, за да зададе въпрос или да уточни нещо. Когато Марс приключи, Декър помълча минута-две.

— В онази нощ си отишъл на гости на приятелка.

— Да, вече казах. Елън Танър.

— Къде и кога се срещнахте с Елън Танър? — попита Декър.

Марс се намръщи.

— Какво общо има това?

— Много общо — отвърна спокойно Декър.

Марс въздъхна дълбоко, облиза подутите си устни и каза:

— Запознах се с Елън на едно събиране на випускниците на колежа, на което присъства и футболният отбор. Това се случи няколко седмици по-рано. Оказа се голяма почитателка на отбора. Красива жена. Забавна. Умна. Виждахме се често. Онази вечер също си уговорихме среща.

— И ти отиде у тях с колата?

— Да.

— Какво правихте в дома й?

— Изпихме по две бири. Тя имаше марихуана, но аз отказах. Това можеше да провали шансовете ми да вляза в НФЛ.

— Спахте ли заедно?

— Тя даде показания. И каза, че сме спали.

— Какво си спомняш? — попита Джеймисън.

— Правихме секс, какво толкова?

— И после си тръгна?

— Да. Имах тренировка на следващата сутрин, исках да се прибера рано и да се наспя. Колата ми обаче се повреди. Затова се настаних в онзи мотел и прекарах нощта там.

— Времето, посочено от Танър и служителя в мотела, не потвърждава думите ти — каза Декър.

Марс разтри очи.

— Да, чух свидетелските им показания в съдебната зала. Не знам какво да кажа. Много добре помня кога напуснах дома на Елън и кога се настаних в мотела.