Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Докато подготвите документите за съда, Рой вече ще ви е видял сметката и ще лежите в моргата или пък аз ще съм събрал достатъчно доказателства, за да превърна обвинението за клевета срещу мен в обвинение в убийство срещу вас.

Декър се запъти към вратата, но се спря на прага.

— А, и още нещо. Рой Марс уби съпругата на Чарлс Монтгомъри. Не ви трябва да знаете причините, достатъчно е да знаете, че го е направил. И какво оръжие е използвал? Взривно устройство, което се оказало толкова умело направено, че полицията не е открила и следа от него. Бум и жената изчезва! Ей така е станало! Като в църквата, нали? Чудя се дали Рой е изработил и онова взривно устройство. Ако е така, явно си познава работата, не може да му се отрече. — Декър се огледа. — Може вече да е поставил някоя бомба тук. Или в колата ви. Или в дома ви.

— Какво, по дяволите, искате от мен? — попита Маклелън.

— Там е работата, че не искам нищо от вас. Абсолютно нищо.

Декър отвори вратата и излезе.

— Какво мислиш, че постигна? — попита Богарт.

Двамата с Декър седяха в стаята на агента в един хотел на централния площад в Кейн.

Декър пресуши кока-колата си и избърса устни.

— Казах му каквото трябваше. Той няма да остане безучастен. Ще позвъни на някого. Ще изпрати имейл. Ще се качи в колата и ще отиде някъде. Или ще вземе самолет.

— Наистина ли очакваше да се пречупи? Стори ми се доста самонадеян и корав.

— Обясних му, че го е погнал един тип, който е по-корав от него.

— Рой Марс ли?

Декър кимна.

— Нещо да ти направи впечатление в кабинета му?

— Какво по-точно? — попита Богарт.

— Нещо на стената със снимките.

— Там имаше много снимки. Между другото, на една от тях той беше с Търман Хюи.

— Нямах това предвид. Говорех за снимката, която не беше там.

— Не те разбирам — призна Богарт.

— От стената беше свалена една снимка. Там боята беше малко по-светла.

— Че защо ще я маха?

— Само поради една причина — отвърна Декър. — Щяхме да познаем хората на нея.

— И кои, по дяволите, може да са те?

— Нямам представа.

Богарт го погледна.

— Защо ли не ти вярвам?

— Има и още нещо. Маклелън се престори на изненадан, но знаеше, че Рой е жив. Не предполагаше, а беше сигурен.

— Но как е възможно?

— Не знам, но ще допусне грешка. Трябва само да го изчакаме да стъпи накриво и да го пипнем.

— Ами ако вместо това той и приятелите му обединят усилия и се озовем в задънена улица?

— Не бива да изключваме и тази възможност.

— Трябваше да обсъдиш стратегията си с мен, преди да пристъпиш към действие.

— Исках да се възползвам от момента. Какво знаем досега?

— Следим телефоните и компютрите му. Местни агенти следят къде ходи и какво прави. Реши ли да избяга или да се свърже с останалите мускетари, веднага ще разберем. Засега обаче не разполагаме с нищо.

Декър погледна часовника си. Беше късно.

— Мисля, че трябва да поспим.

Марс се въртеше в леглото, когато телефонът му издаде звук. В два след полунощ. Той го взе и погледна дисплея.

Ела при колата след десет минути. Трябва да поговорим. Декър.

— Мамка му! — промърмори Марс.

Облече се с усилие и излезе навън. Бързо стигна до паркинга. Откри колата и се огледа.

— Леви?

Марс замръзна, когато чу това име. После се обърна бавно.

Баща му стоеше на десетина крачки от него, близо до друга кола.

— Как… — започна Марс.

— Взех номера ти от телефона на твоя приятел още когато проникнах в стаята му миналия път. Трябва да използва парола. А ти предположи, че съобщението е от Декър, само защото използвах неговото име.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Не тук. Да се поразходим — каза Рой и посочи колата.

Марс отстъпи крачка назад.

— Хайде, Леви, ако исках да те нараня, можех да го направя по всяко време.

— Къде отиваме?

— Просто ще пообиколим наоколо. После ще те върна тук. Обещавам.

— Ще дишам ли още, когато ме върнеш?

— Обещавам, Леви. Няма да те нараня. И бездруго ти причиних достатъчно болка.

Марс се огледа и тръгна към баща си. Двамата се качиха в колата, Рой напусна паркинга, излезе на шосето и ускори.

По небето нямаше звезди, облаците се трупаха отново и по шосето не се виждаше друг автомобил.

Марс погледна баща си и каза:

— Стори ми се, че куцаш.

— Да, остарявам. — Рой погледна сина си, докато караше. — Сигурно ме мразиш, Леви. Защото не ме ли мразиш, трябва да има нещо сбъркано в теб.

— Опитвам се да разбера защо си направил това, което си направил.