Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Мисля, че това беше послание, предназначено за всички нас — каза Декър.

— Освен това ни даде да разберем ясно, че в този град не се случва нищо, без той да разбере — добави Богарт.

— Пиърс му е предала въпросите, които й задавахме — продължи Джеймисън. — Вероятно ще изпрати две горили да разпитат и госпожа Райън, а тя ще спомене Тримата мускетари. Така Маклелън ще разбере, че сме го взели на мушката.

— Трябва да повикам още агенти. Чувствам се твърде уязвим и безпомощен тук — отбеляза Богарт.

— Може би не трябваше да играем толкова директно и твърдо — каза Джеймисън. — Но пък откъде да знаем, че един от основните играчи ще е шефът на полицията?

— Можем да превърнем това в наше предимство — предложи Декър.

— Как? — попита Богарт.

— Ще пуснем кучето да подплаши птиците.

— И как предлагаш да го направим?

— Ще се видим в хотела — отвърна Декър, обърна му гръб и се върна в полицейското управление.

Няколко минути по-късно Декър вече седеше срещу Маклелън в кабинета му.

— Не ме разбирайте погрешно, синко, но ми се струва, че не сте във форма, за да бъдете федерален агент — отбеляза Маклелън.

— Трябваше да ме видите, преди да започна диетата — отвърна Декър и замълча, вперил изпитателен поглед в полицейския шеф.

— Искате да обсъдим още нещо ли? — попита Маклелън. — Защото колегите ви май си тръгнаха.

— Имаме различни задачи. Аз обаче реших да се върна и да поговоря с вас.

— Така ли? И на каква тема?

— Четиримата мускетари.

— Я повторете.

— Четиримата мускетари.

— Имате предвид Тримата мускетари, нали? Като в онази книга? Или пропускам нещо?

— Опитвам се да пречупя история през призмата на местните събития. Доколкото знам, Чарлс Монтгомъри е бил четвъртият мускетар.

— Кой?

— Играли сте футбол заедно в „Ол Мис“, нали? Защото той е бил в отбора по същото време като вас.

— Не помня. Минало е много време. Спомените избледняват.

— Не бива да се притеснявате за него. Мъртъв е. Екзекутираха го в Алабама. Но съм сигурен, че вече знаете това.

— Не, не го знаех.

— Явно съм допуснал грешка.

— Каква?

— В годишника на гимназията в Кейн има снимка на Тримата мускетари. Вие, Дани Истланд и Търман Хюи. Двама халф бека и един куотърбек. Хюи е бил нападателят, а вие двамата с Истланд сте вършили черната работа и сте му разчиствали пътя. Добре ли се получаваше?

— Дани повече бягаше с топката, затова трудната работа се падаше най-вече на мен. Но спечелихме два щатски шампионата поред. А в Мисисипи футболът е почти толкова важен, колкото неделното ходене на църква.

— Не се съмнявам. И така, вие сте били Тримата мускетари. Приятели завинаги.

— Правите някакви внушения, които не разбирам.

— Ще ви попитам нещо. Ваша ли беше идеята да накарате Монтгомъри да се напие и да подкара колата, за да ви даде извинение да изпратите дежурните полицаи да го преследват, докато хората ви свършат мръсната си работа? Или идеята е била на Хюи? Защото това е била задачата на Монтгомъри: да изиграе ролята на пияния шофьор, който да отклони вниманието на ченгетата, охранявали офиса на Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Тъскалуса, а след това и тук в Кейн, преди експлозията в църквата.

Маклелън го изгледа със съжаление.

— Боя се, че говорите глупости. Трябва ли да ви проверя за употреба на упойващи вещества?

Декър се облегна в креслото си и се престори на дълбоко замислен, макар да нямаше за какво толкова да мисли. Много добре знаеше как ще изиграе картите си.

— Възможно е Рой Марс, или както е там истинското му име, да е бил четвъртият мускетар, а не Монтгомъри, макар именно Чарлс да е отклонявал вниманието на полицията и при двата атентата. Вие сте познавали Рой под истинското му име, не под фалшивото. Малкото му име е започвало с „А“, а фамилното — с „К“. Това знам. — Декър помълча, преди да нанесе последния удар. — Когато се срещнах с Рой, а това беше съвсем скоро, той не ми каза истинското си име.

Единствената видима реакция на полицейския шеф, когато чу тази информация, бе лекият тик на лицето, който Декър не бе забелязал до този момент. А той не го бе забелязал, защото досега лицето на Маклелън бе оставало напълно невъзмутимо.

Декър се престори на объркан.

— Съжалявам, може би не сте знаели, че Рой е още жив. Убийството му в Тексас? Вятър и мъгла. Мелвин прекара двайсет години в затвора за нещо, което не е направил.

Маклелън облиза устни.