Дэвид Балдаччи - Последната миля

Райън погледна Библията, пресегна се, взе я и я отвори на страницата, която четеше допреди малко. В първия момент Декър си помисли, че тя няма да отговори на въпроса му.

— Ще ви кажа само, че ябълката не пада по-далече от дървото. Особено в семейство Хюи.

Декър погледна останалите.

— Значи смятате, че Търман Хюи е бил замесен?

— Не знам, но мога да ви кажа, че Търман имаше двама много добри приятели. Наричаха ги Тримата мускетари. Бяха много популярни в града.

— По каква причина? — попита Богарт.

— Как каква? Бяха във футболния отбор на гимназията.

Въпреки че Декър зададе още няколко въпроса, това бяха последните думи, които Милдред Райън изрече.

Четиримата седяха в колата пред дома на Смитърс и гледаха през прозорците.

Богарт заговори пръв.

— Председателят на бюджетната комисия и най-вероятно следващият председател на Камарата на представителите. Трябва да призная, че не го очаквах.

— Той е бил един от Мускетарите — каза Джеймисън. — Кои ли са били останалите двама?

— Лесно ще разберем — отвърна Декър.

— Как? — почуди се Джеймисън.

Марс отговори на въпроса й:

— Звездите на гимназиалния отбор по американски футбол. Защо не започнем от тук?

Декър го погледна.

— От теб ще излезе добър детектив, Мелвин.

Гимназията на Кейн се намираше в самия център на града. Откриха канцеларията, отправиха запитване и скоро след това се озоваха в библиотеката. Там ги посрещна млада жена, облечена с панталон и пуловер.

— Тримата мускетари? — отвърна тя в отговор на въпроса им. — Чувала съм това название. Свързано е с…

— Футбола — прекъсна я Марс. — През шейсетте. Търман Хюи?

— Да, да… Работя тук сравнително отскоро, но мога да ви покажа къде стоят всички годишници.

Библиотекарката ги отведе до рафт, отрупан с годишниците на завършилите гимназията, като се започне още от 1920 г. Вече знаеха точната възраст на Търман Хюи, затова можеха да изчислят годината, в която най-вероятно бе завършил гимназия. Джеймисън откри нужния том и всички се струпаха около нея и надзърнаха през рамото й, докато тя прелистваше страниците.

Марс пръв откри снимката, вероятно защото бе публикувана на страниците, посветени на футболния отбор.

— Тримата мускетари — посочи той.

На снимката бяха показани трима младежи във футболни екипи. Надписът отдолу гласеше: „Търман Дюи, Дани Истланд и Роджър Маклелън, Тримата мускетари“ .

Марс взе годишника и посочи трите фигури.

— Виждате ли как са застанали? Хюи е куотърбек, а другите двама — халф бекове. Образуват нападателна формация. Използвахме подобен вариант в Тексаския университет.

— Тази формация се появява през шейсетте, когато те вече са били в гимназията — добави Декър.

Богарт огледа снимките на тримата младежи.

— Значи останалите двама са Дани Истланд и Роджър Маклелън. Имената им не ми говорят нищо.

— Вече ги проверявам в интернет — обади се Джеймисън. Натисна няколко бутона на телефона си, изчака и прегледа резултатите. — Първо искам да се уверя, че това е същият Дани Истланд. — Тя въведе няколко команди и резултатите се появиха бързо на екрана. Прегледа ги и възкликна: — По дяволите!

— Какво има? — попита Декър.

— Дани Истланд е преуспяващ магнат. Основател и директор на компания, която изпълнява държавни поръчки в областта на отбраната. Първоначално е произвеждал оръжия, но преди няколко години се ориентирал към събирането на разузнавателна информация, което се оказало умен ход от негова страна. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят пет милиарда долара, повече от които са дошли от Пентагона. Централата е в Джорджия, но имат представителства в куп градове, включително в Джаксън, Мисисипи. Според статията, която чета в момента, личното му състояние се оценява на повече от един милиард долара. Живее предимно в Атланта…

— А третият мускетар? — попита Богарт.

Джеймисън потърси в интернет информация и за Роджър Маклелън.

— Мили боже! — възкликна тя, когато прочете резултатите.

Тримата мъже я погледнаха.

— Е? — попита Богарт.

Тя обясни:

— Роджър Маклелън е началникът на полицейското управление в Кейн, Мисисипи.

— Каква ирония на съдбата! — възкликна Декър. — Та той е замесен в терористично нападение срещу църква в същия този град!

— Добре, трябва да действаме много внимателно — каза Богарт. — Местните вече знаят, че задаваме въпроси за двамата Хюи. Обзалагам се, че Пиърс от полицейското управление вече е докладвала на шефа си всичко около срещата ни с нея.