Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Можете да знаете повече, отколкото си мислите — каза Богарт.

Милдред Райън вдигна поглед и сякаш едва сега забеляза Марс.

— Когато казах „негърчета“, не исках да обидя никого. Просто това е терминът, който използвахме тогава. Трябваше да кажа афроамериканчета или чернокожи деца. Съжалявам, млади човече.

— Няма проблем — отвърна Марс.

— Тогава всичко беше различно — промърмори Райън. — Много различно.

— Може би ще отговорите на някои въпроси — настоя Декър.

— Аз съм възрастна. Забравила съм много неща. Мина толкова време. Искам… искам просто да ме оставят на мира. — Райън сведе поглед към Библията, пръстът й се плъзна по реда и тя заизрича безмълвно думите.

Декър погледна Джеймисън, която попита:

— Всеки ден ли четете Библията, госпожо Райън?

Възрастната жена кимна.

— В момента съм на Второзаконие. Петата книга от еврейската Библия. Знаете ли я? Установих, че днешните младежи не четат Библията. Предпочитат видеоигрите или филмите по телевизията.

— Трите проповеди на Мойсей пред израилтяните — отвърна Джеймисън, с което си спечели изненадани погледи както от мъжете в стаята, така и от Райън. — Чичо ми беше проповедник — обясни тя. — Често му помагах в неделното училище. Израилтяните са стигнали равнините на Моав и се канят да влязат в Обетованата земя. Както се споменава в първата проповед, изминали са четирийсет години, откакто са започнали да се лутат из пустинята.

— Впечатлена съм, дете — каза Райън.

— Ако паметта не ми изневерява — продължи Джеймисън, — в третата проповед се говори за бедите, които ще сполетят израилтяните, ако не изпълняват Божиите заповеди, но следват ли ги, ще бъдат благословени. Мисля, че това им е донесло голяма утеха.

Райън я погледна стреснато.

— Защо? — попита тя с напрегнат шепот.

— Израилтяните също са хора. Като нас. Направили са грешки. Господ разбира това. И ако отново съгрешат, ще получат нов шанс за реабилитация. Трябва обаче да се покаят за греховете си. Да бъдат праведни и благочестиви. За това се иска много сила. И искрена вяра.

Джеймисън замълча и впери поглед в Райън.

Възрастната жена затвори бавно Библията си, остави я на масичката до леглото, събра длани в скута си и каза:

— Какво въпроси искате да ми зададете?

Декър изгледа Джеймисън с благодарност, после отново се обърна към Райън.

— Имате ли представа защо съпругът ви се е озовал толкова близо до църквата в онази нощ? Той е бил сред първите, пристигнали на мястото на трагедията. Доколкото знам, около сградата е имало много къщи и не се съмнявам, че в секундите след експлозията от тях са наизлезли много хора? Да не би да е минавал с колата оттам? Споменавал ли е нещо?

Райън се покашля и отпи от чашата с вода, която стоеше до Библията.

— Нейтън беше добър човек. Искам да го знаете. Той беше добър човек — подчерта отново тя.

— Не се съмнявам в това — отвърна Декър.

— По онова време Мисисипи буквално се разпадаше. Какво ти Мисисипи, целият Юг се разпадаше. Започна се през четирийсетте, продължи до шейсетте, че и по-нататък. Бунтове, линчове, престрелки, взривове, палежи… Умираха хора. Федералните шерифи бяха навсякъде. Националната гвардия. Негрите… — Тя се спря, погледна Марс и продължи: — … исках да кажа афроамериканците, настояваха за определени отстъпки от страна на белите. Това ни разтърси до дъното на душите ни. Онзи адвокат… Търгуд Маршал спечели всички онези дела, които обявиха за незаконна сегрегацията в държавните и общинските училища. Доктор Кинг организираше митинги и походи и нищо не бе в състояние да го спре, досущ като генерал Шърман при неговия прословут Марш към морето. Мнозина вярваха, че това е апокалипсисът.

— А вие какво смятахте? — попита Джеймисън.

— Бях уплашена — призна старицата. — Светът, който познавах, се обръщаше наопаки. Не ме разбирайте погрешно. Случващото се не ме изненада. И аз на тяхно място бих поискала същите неща. От друга страна обаче… не бях на тяхно място. — Тя погледна Марс, после извърна очи. — Бях възпитана по определен начин, макар, слава богу, вече да не възпитават децата така. Поне открито — добави възрастната жена и отново метна неспокоен поглед към Марс.

После замълча и никой не се осмели да наруши тишината.

След малко Милдред Райън продължи:

— Преподобният Сидни Хюстън беше пастор в онази църква. Повярвайте ми, никой не изнасяше по-вълнуващи проповеди от него.

— Откъде знаете? — попита Декър. — Да не би да сте посещавали службите му?