Дэвид Балдаччи - Последната миля

Тя облещи очи зад очилата.

— О, Боже мой, не! Щяха да ме овалят в катран и перушина и да ме прогонят от града. Разбирате ли, понякога отец Хюстън излизаше навън и изнасяше проповедите на моравата пред сградата. Имаше силен глас, който се чуваше надалече. Мощен и дълбок. А някои от нас се доближаваха достатъчно, за да го чуят. Трябва да призная, че познаваше отлично Светото писание. В сравнение с неговата църква тази, която аз посещавах, беше направо скучна.

— Добре — насърчи я Декър.

Райън заговори по-бързо и уверено.

— Беше много харизматичен, не се спираше пред нищо и хората го следваха. Както следваха Кинг по време на онзи марш от Селма, Алабама. Или Маршал, който превземаше една след друга съдебните зали из южните щати. И това доведе до конфликта му с някои много влиятелни хора.

— Знаете ли кои бяха те? — попита Декър.

— Нейтън работеше в кметството. По онова време беше дори заместник-кмет.

— А кмет е бил Търман Хюи — вметна Декър.

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Единствената причина Търман да получи поста беше баща му. Току-що бе завършил колеж и беше по-скоро момче, отколкото мъж. Нейтън трябваше да стане кмет, но след като Травис Хюи каза тежката си дума, никой не посмя да му се опълчи — добави Райън с горчивина в гласа. — Знаете ли, за мнозина от нас Травис Хюи беше истински герой. Смятахме го за спасител.

— А сега? — попита Джеймисън.

Райън посочи Библията.

— Беше фалшив пророк, който проповядваше зло и омраза. И насилие — добави тя.

— Смятате ли, че е имал нещо общо с експлозията в църквата? — попита Декър.

— Не и Травис Хюи. Той никога не си цапаше ръцете.

— А съпругът ви?

Милдред Райън въздъхна дълбоко.

— Мисля… мисля, че Райън беше свързан по някакъв начин… — Гласът й заглъхна и тя примига уплашено, сякаш я бе сполетял неприятен спомен, от който искаше да се отърве, но не можеше.

— Знаел е, че ще се случи нещо ужасно — предположи Декър. — Затова е бил близо до църквата в нощта на експлозията, нали?

Тя кимна едва доловимо и крехките й рамене потрепериха.

Джеймисън постави длан върху ръката на възрастната жена, за да я успокои.

— Всичко е наред, госпожо Райън. Мисля, че съпругът ви се е опитвал да постъпи правилно.

Райън подсмръкна, взе хартиена кърпичка и издуха носа си.

— Той беше добър човек. Но не работеше за добри хора.

— Знаете ли, че е платил гаранция в размер на петстотин долара в полза на човек на име Чарлс Монтгомъри?

— Каза ми. Парите не бяха негови. Не разполагахме с подобни средства, при това излишни. Не и за да платим гаранцията на човек, когото изобщо не познавахме.

— Това означава, че някой му е наредил да го направи, нали? И му е дал парите за гаранцията.

— Да.

— Знаете ли кой?

— Той беше заместник-кмет. Не е нужно да си гений, за да се сетиш кой.

— Търман Хюи?

— Може бащата на Търман да му е дал парите. Нямам представа. Травис беше расист — добави Райън. — Намери си добри приятели, когато отиде във Вашингтон. Знаете ли, че едва не провали кандидатурата на Търгуд Маршал във Върховния съд? На първия чернокож, избран за върховен съдия?

— Не, не знаех — призна Декър.

— Не се интересувах от подобни неща, но съпругът ми ги следеше. Нямаше добро мнение нито за младия, нито за стария Хюи. Но живееше в Мисисипи и си държеше устата затворена. Влезе в политиката с намерението да върши добри дела. По онова време обаче беше трудно да вършиш добри дела в Мисисипи, особено ако бяха ориентирани към чернокожите.

— Подобна позиция не е била никак популярна — отбеляза Богарт.

— Всеки, който искаше да направи кариера в Мисисипи, беше длъжен да следва официалната линия. Нейтън трябваше да издържа семейство, но това не означаваше, че вярва в онова, което другите правеха. Защото не вярваше. Ни най-малко.

— Сигурна съм — каза Джеймисън.

— Но вършеше едни или други… дребни неща, с които помагаше на чернокожите. Действаше под радара, както се казва. — Милдред погледна Марс и каза: — Помагаше на хора като теб, доколкото му позволяваха възможностите.

— Струва ми се, че е изпреварил своето време — отвърна Марс.

Тя кимна.

— Старият Линдън Джонсън изгуби южните щати, когато подписа Закона за гражданските права. Демократите от Юга му обърнаха гръб. Включително Травис Хюи. Нейтън ми каза, че Травис бил бесен от приемането на закона.

— Споменахте, че Травис Хюи не би си изцапал ръцете — каза Декър. — Смятате, че не би се замесил в атентата, но възможно ли е синът му да се е забъркал в него?