Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Какво предлагаш да направим?

— Предлагам да отидем където е необходимо, за да разрешим случая — отвърна Декър.

Декър, Богарт, Джеймисън и Марс се качиха на самолет за Далас, където се прехвърлиха на полет за Мемфис. Там щяха да наемат автомобил, с който да стигнат до Кейн, Мисисипи. Оставиха Милиган в Тексас да ръководи издирването на Девънпорт и да работи с останалите федерални агенти по нападението срещу дома на Марс. Оливър трябваше да работи по други случаи и да се присъедини към тях, когато приключи.

Шофирането до Кейн им отне три часа. Пътят минаваше през Тюпълоу.

— Родното място на Елвис — отбеляза Джеймисън, когато видяха табелата за града.

Богарт погледна през прозореца и отвърна мрачно:

— Поне не вали.

След като влязоха в Кейн, се насочиха право към полицейското управление. Богарт бе позвънил предварително и на рецепцията ги очакваше жена на средна възраст, служителка в администрацията, която се представи като Уанда Пиърс. Беше облечена с тъмнозелена блуза и панталон, а изражението й издаваше безпокойство. Въведе ги в малка заседателна зала с издраскана маса и разнебитени столове. Стените бяха от боядисани в жълто бетонни блокчета.

Всички седнаха.

— Рядко посрещаме гости от ФБР — започна неловко Пиърс.

— Благодарим ви, че ни отделяте от времето си — отвърна Богарт.

— Можете ли да ни разкажете повече за Нейтън Райън? — попита Декър.

Тя кимна и отвори папката, която носеше със себе си.

— Живея в Кейн, откакто съм се родила тук, и познавам някои хора от тази фамилия. Но когато агент Декър се свърза с участъка, реших да събера повече информация. Райън е работил в кметството в продължение на много години. Починал е на бюрото си от сърдечен удар. Случило се е преди двайсет години.

— Бил е заместник-кмет, нали? — попита Богарт.

— Точно така. — Жената погледна Марс и възкликна: — Чакайте малко, вие не сте ли…?

— Той е — отвърна нетърпеливо Декър. — Кой е бил кмет по онова време?

— Мислех, че се интересувате от заместник -кмета — отвърна Пиърс.

— Това беше преди. Сега се интересувам от кмета.

— Защо?

— Защото от опит знам, че заместник-кметовете не правят нищо, без да им е наредено от началството. В случая става въпрос за освобождаването под гаранция на пиян шофьор на име Чарлс Монтгомъри.

— Тогавашният кмет сега е конгресмен.

— Как се казва?

— Търман Хюи.

— Името ми е познато — каза Богарт.

Пиърс кимна.

— Господин Хюи е син на Травис Хюи, който е бил губернатор на щата, а през петдесетте е станал сенатор и е направил забележителна кариера…

— Търман Хюи не е обикновен конгресмен — отбеляза Богарт. — Той е председател на най-влиятелната комисия в Конгреса, бюджетната.

— Защото именно тя контролира разходите на федералното правителство — добави Джеймисън.

— Да — съгласи се Пиърс. — Говори се, че може да бъде избран за председател на Камарата на представителите. Това би го поставило на второ място в списъка на заместниците на президента — допълни гордо тя.

— И Търман е израснал тук, в Кейн?

— Роден и израснал тук. Семейство Хюи е част от политическата аристокрация на Мисисипи и трябвала отбележа, че се грижи добре за щата.

— Което означава, че получавате достатъчно финансиране от Вашингтон — уточни Декър.

— Което означава, че получаваме справедливо финансиране — отвърна сковано Пиърс.

— На колко години е в момента? — продължи да пита Декър.

— Мисля, че в началото на седемдесетте.

— Следователно през шейсет и осма е бил на двайсет и няколко.

— Предполагам, че да.

— И вече е бил кмет?

— Да, баща му е разполагал с огромно влияние. Когато синът му е решил да се кандидатира, всички са били наясно, че ще спечели изборите. Никой нямало да се опъне на неговия старец. Политическата му машина е била прекалено мощна. Търман е можел да спечели изборите дори само благодарение на името Хюи.

— Какво можете да ни кажете за бомбата в църквата? — побърза да смени темата Декър. — Агент Богарт ви е казал, че се интересуваме и от този случай.

— Да, Втора баптистка църква — отвърна Пиърс. — Но не разбирам връзката между освобождаването на Чарлс Монтгомъри под гаранция, господин Райън и експлозията.

— Не сте единствената — отвърна Декър. — И все пак какво можете да ни кажете за бомбата?

— Дори не съм била родена по това време, но случилото се е сред най-ужасните събития в местната история. Загинали са петнайсет души, включително малки деца. Момиченцата са били от детския хор. Бомбата сигурно е избухнала, докато са пеели. Това е толкова ужасно!