Дэвид Балдаччи - Последната миля

— А другите изстрели? — попита Марс.

— Баща ти е бил въвлечен в престрелка с онези, които се опитаха да ни убият.

Милиган се огледа.

— Смяташ ли, че ще открием някакви тела?

— Не знам.

Марс го погледна.

— Значи отървахме кожите благодарение на баща ми?

— Точно така.

— Е, в такъв случай, радвам се, че ни се притече на помощ, защото иначе с нас беше свършено.

Марс погледна към шосето.

— Ако беше дошъл, за да поговорим, може би щях да се опитам да го разбера.

— Не може да го направи, Мелвин.

— Защо не?

— Защото е убил хора. И ако беше дошъл, нямаше да имаме друг избор, освен да го арестуваме.

Марс кимна бавно.

— Предполагам, че е така.

— Не се опитвай да изкараш баща си нещо, което той не е.

— Например?

— Не мисля, че трябва да го изричам на глас — отвърна Декър. — Не забравяй, че единствената ми цел е да открия истината. Знам, че ти си невинен, но също така знам, че баща ти не е. Нищо не може да промени този факт. Ти също не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Това е положението. Живей си собствения живот и не си въобразявай, че той ще е свързан с баща ти. Защото е невъзможно.

Декър тръгна към шосето, а Марс не помръдна от мястото си, забил поглед в земята.

Милиган настигна Декър и каза:

— Мисля, че беше малко груб. Защо му се нахвърли така?

— Смяташ ли, че е по-добре да му давам напразни надежди?

— Малко повече такт нямаше да навреди.

— Не притежавам такт. А и Мелвин вече е изгубил двайсет години от живота си. Не искам да прахоса още толкова в напразни надежди.

Гаранция.

Пари, с които поне временно се осигурява свободата на човек, заплашен от затвор.

Тази практика съществуваше още от времето, когато са били измислени килиите и решетките.

Беше начин да се спечелят пари от чуждата беда. Цели професии се основаваха на тази идея и дори процъфтяваха, тъй като бедите винаги бяха в изобилие.

Декър седеше край масичката в стаята си в мотела.

Огънят, обхванал дома на Марс, бе потушен, но къщата бе пострадала сериозно. Вратите на гаража, които водеха навън, наистина бяха блокирани, а вратата, която го свързваше с кухнята, бе запъната с дълга метална тръба, опряла в срещуположната стена. Полицаите бяха открили туба бензин в кухнята, която показваше, че огънят е бил запален умишлено.

Обявиха за издирване колата, която бяха видели да изчезва в далечината, но без успех.

Декър бе убеден, че зад волана е седял Рой Марс. Нямаше представа кой е драснал клечката кибрит в къщата, нито как е избягал.

Огледът на местопрестъплението откри няколко куршума, забити във външните стени на къщата, в непосредствена близост до гаража. Те свидетелстваха за престрелката между Рой Марс и неизвестните подпалвачи.

И тъй като при пожара едва не бе загинал федерален агент, в Тексас пристигнаха още служители на ФБР, за да помогнат в разследването.

Декър преглеждаше документацията от първите арести на Монтгомъри, която се оказа непълна. Липсваха данни за гаранцията, платена при първия арест на Чарлс през шейсетте, включително името на човека, внесъл парите.

Все пак откри кой е платил гаранцията при втория арест.

— Нейтън Райън — изрече на глас той.

Райън бе внесъл сумата в полза на Монтгомъри в Кейн, Мисисипи, на 22 февруари 1968 г. Кой беше този Райън? И защо бе платил петстотин долара — значителна сума за онова време, — за да измъкне Монтгомъри от ареста?

Познаваха ли се двамата? Приятели ли бяха? Очевидно не можеше да зададе тези въпроси на Монтгомъри.

Той затвори очи и се опита да погледне случилото се под друг ъгъл.

След минута тръсна глава и взе бележника, който лежеше пред него.

11 януари 1968 г., Тъскалуса, Алабама, шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана.

21 февруари 1968 г., Кейн, Мисисипи, шофиране в нетрезво състояние и незаконно притежание на оръжие.

Два южни щата. И двата посетени в разстояние на няколко дни.

И в двата случая шофиране в нетрезво състояние.

Възможно ли бе поведението на Монтгомъри да следва някакъв модел, или това бяха просто изцепки на млад разочарован войник, върнал се от Виетнам и опитващ се да изпусне парата?

Монтгомъри се бе уволнил от армията през март 1967 г. Това правеше период от десет месеца, в които не е бил арестуван за нищо. Защо? Нима не бе по-вероятно да се забърка в подобни дребни престъпления веднага след завръщането си от Виетнам?

Какво се бе случило с него през тези десет месеца? Освен това след втория арест в Мисисипи Монтгомъри сякаш се бе кротнал, поне докато не бе започнал да върши далеч по-сериозни престъпления, довели впоследствие до смъртната му присъда.