Дэвид Балдаччи - Последната миля

Оливър извади телефона от джоба си и погледна дисплея.

— Свързано е с иска на Мелвин — каза тя, написа отговор и се усмихна на Марс. — Нещата вървят добре. Имам приятелка в щатското правителство. Току-що ме уведоми, че Министерството на правосъдието е получило иска ни за обезщетение и отделът, който отговаря за затворите, е изпаднал в луда паника. Служителите не знаят какво да правят, щурат се като мухи без глави. Това означава, че осъзнават колко са уязвими. Както и че вероятно ще предложат извънсъдебно споразумение по-рано, отколкото очаквах.

— Та това е същинско чудо! — възкликна Марс.

— Мисля, че сега общественото мнение е на твоя страна.

— Чудесна новина, но да не се отклоняваме от най-важното — каза Декър. — Мелвин, сещаш ли се за някое място у вас, което баща ти би могъл да използва за скривалище?

— Не, в момента не се сещам абсолютно нищо — отвърна Марс. — Къщата не е толкова голяма и никога не съм имал причина да крия каквото и да било.

— Ами гаражът?

— Там има една разхлабена дъска в стената близо до страничната врата, която води към двора. Като дете я свалих веднъж и надникнах зад нея, но открих само една стара тенекиена кутия от кафе. Не й обърнах внимание, защото не означаваше нищо за мен. Съмнявам се, че баща ми би скрил стара кутия от кафе.

— Заслужава си да проверим. Двамата с Мелвин можем да отидем по-късно вечерта.

— Тод ще дойде с вас за всеки случай — каза Богарт. — Очаквам съвсем скоро да получа повече информация за съдебното минало на Монтгомъри. Алекс, Мери и аз ще се заемем с нея, докато вие оглеждате къщата.

— Добър план — рече Марс.

Милиган си проправяше път сред гъсталака от дървета и храсти, превзел предния двор, а Декър и Мелвин вървяха след него. Дъждът беше спрял, но облаците си оставаха все така натежали от влага, което означаваше, че всеки момент може да завали отново.

Добраха се до предната веранда и Милиган постави едната си ръка върху пистолета, а с другата побутна вратата. Декър също сложи длан върху кобура си.

Влязоха в хола и се огледаха. Навън цареше мрак, но в къщата бе още по-тъмно. Милиган извади фенерче и лъчът му освети помещението.

Декър също включи своето фенерче и ги поведе към кухнята, а оттам минаха през вратата, която водеше към гаража. Декър огледа тясното пространство, побиращо само една кола. Милиган направи същото.

— Ей, там — посочи Марс стената, близо до страничната врата. — Виждаш ли къде дъските са неравни?

Насочиха се към мястото, следвайки лъча на фенерчето на Милиган.

Декър хвана дъската и я дръпна. Откова се сравнително лесно. Пространството зад нея бе тясно, ограничено от дървените трупчета и летвите, върху които бяха заковани дъските. Беше дълбоко една педя и широко три педи. За дъно служеше дъска, поставена върху трупчетата.

Скривалището беше празно.

— Напълно възможно е да е ползвал това място като тайник — каза Декър. — Достатъчно е голямо, за да побере съдържанието на малък сейф.

— Само че е празно — каза Милиган. — И това не ни помага. — Насочи лъча на фенерчето наоколо, после го наведе към пода. Беше чист с изключение на малко прахоляк и няколко тресчици. — Вероятно са се отчупили, когато откърти дъската — каза той.

— Огледах пода, преди да я извадя. Прахът и тресчиците си бяха тук. Ако погледнеш дъската, ще видиш, че от нея е отчупено парченце дърво, което съответства на това тук, на пода. Когато я дръпнах, излезе прекалено лесно. Вярно е, че къщата е изоставена от десетилетия и дървото започва да гние, но очаквах да ме затрудни повече. Мисля, че някой е положил доста усилия, за да извади дъската и тъкмо тогава е отчупил това парченце дърво.

— Което означава, че някой вече е бил тук — каза Милиган.

— И то наскоро — кимна Декър. — Защото веднъж вече претърсихме къщата, но тогава не забелязах никакви тресчици. А непременно щях да ги видя, ако бяха тук.

— Значи смяташ, че баща ми е крил онези неща в гаража? — попита развълнувано Марс.

— Не мога да бъда сигурен — отвърна Декър, — но някой е проверил скривалището и това не е случайно. Може да е той, но може и да е някой друг. — Огледа се и добави: — Между другото, инициалите на истинските имена на баща ти са АК.

— Откъде, по дяволите, го разбра?

— Издълбани са в дрешника в спалнята на родителите ти, освен това съвпадат с имената, които е използвал, за да наеме онази тойота в Алабама. Артър Крендъл.

Милиган се напрегна и хвана Декър за ръката.