Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Вероятно е решила, че в затвора ще бъде по-безопасно за теб, Мелвин — предположи Джеймисън.

— Да бе, толкова безопасно, че едва не умрях!

— Имала е рак на мозъка в последен стадий, едва ли е разсъждавала съвсем ясно. Очевидно е, че планът не й е допадал. Затова са спорили двамата с баща ти.

— Но въпреки това той го е осъществил и ме е прецакал. А тя не го е разубедила.

Настъпи продължително мълчание.

— Можем да спорим до безкрайност, Мелвин, но не знаем какви мисли са се въртели в главите им — рече най-сетне Декър. — Това няма да промени нищо.

— Знам.

— Но въпреки това боли — заключи Декър.

— Прав си, боли.

Джеймисън го погледна и реши да смени темата:

— Вече не смяташ, че зад всичко това стои наркокартел, нали?

— Рой изсумтя, защото реши, че вървя по грешен път, като споменавам картела. Когато смених насоката на разговора, той замълча.

— А какво каза за Девънпорт? — попита Джеймисън с разтреперан глас.

— За жалост, не звучеше оптимистично настроен.

— Но ти е казал, че ми пази гърба? — попита Марс.

Декър го погледна. Изражението на Марс бе толкова умолително, че сърцето му се сви.

— Точно това бяха думите му. Ще направи всичко по силите си, за да те защити.

— Заради майка ми.

— Не мисля, че причината е само в обещанието, което й е дал. Каза, че си бил прецакан. Предполагам, че изпитва някакви угризения.

— Не вярвам — отвърна бавно Марс. — Не съм сигурен дали е способен на каквито и да било чувства.

— Не си виновен за това, което баща ти чувства или не чувства към теб, Мелвин — заяви категорично Джеймисън. — Проблемът е негов, а не твой.

— Рой умее да борави с нож — каза Декър. — И макар да е прехвърлил седемдесет, изглежда в отлична форма. Не съм лесен противник, но той се справи с мен.

— Винаги е бил як като бик — отвърна разсеяно Марс.

— Между баща ти и Монтгомъри има някаква стара връзка — продължи Декър. — Той сам си призна. Открием ли каква е точно, ще разберем кой стои зад всичко това.

— Може би трябва да послушаме съвета на Рой и да отведем Мелвин колкото се може по-далече от тук — каза Джеймисън.

— Никъде няма да ходя! — възрази Марс.

— Съгласен съм — каза Декър. — Не мисля, че има значение къде ще отиде Мелвин. Ясно е, че Рой също смята, че хората, от които се крие, искат съдържанието на сейфа.

— И нямаш представа какво е то? — попита Джеймисън.

— Очевидно е нещо важно.

— Кой обаче е замесен, след като не става въпрос за картел? — попита Марс. — В какво може да се е забъркал баща ми преди толкова много години?

— Той е опасен човек, Мелвин — каза Декър. — Това може да е показателно за случилото се някога. Рой убива хора.

— Какво, да не би да смяташ, че е бил наемен убиец?

— Няма как да знам. Казвам само, че не бих се изненадал, ако се окаже, че някой го е ползвал в подобна роля.

Марс стана от стола, отиде до прозореца и погледна навън. Лицето му изразяваше объркване и отчаяние.

Джеймисън прошепна на Декър:

— Никак не му е лесно. Не мога да си представя какво е да си на неговото място.

— Аз мога — отвърна Декър. — Единственият начин да го измъкнем от тази бъркотия е да разплетем историята докрай. В противен случай ще се озърта уплашено до края на живота си.

— Наистина ли смяташ, че можем да я разплетем?

— Да. Ако не ни убият преди това.

— Помолих местната полиция да постави денонощна охрана на входа на мотела, Еймъс — каза Богарт. — Трябваше да го направя веднага след отвличането на Девънпорт — добави извинително той. — Поставих хора пред стаите на Мелвин и Джеймисън, но не и пред твоята. Не очаквах някой да избере за мишена тъкмо теб.

Двамата с Декър вървяха по коридора на болницата.

— Всичко е наред — каза Декър. — Вече съм добре.

— Наистина ли беше Рой Марс?

Декър кимна.

— Мисля, че няма да сгрешим, ако приемем това за факт. Макар че много бих искал да разбера истинското му име.

— Това се отнася за всички ни.

Напуснаха болницата, качиха се в колата на Богарт и потеглиха.

— Как се чувстваш?

— Глупав и бавен. Но аз се чувствам така, откакто започнах да работя по този случай.

— Имах предвид физически.

— Още ме боли, но съм преживявал и по-силни удари. Много по-силни. Трябва да прегледаме всички полицейски доклади, свързани с арестите на Чарлс Монтгомъри.

— Имаме документите по най-важните дела. Онези, които са довели до екзекуцията му.

— Интересуват ме по-дребните. Онези, от които се е измъкнал, плащайки гаранция. Разполагаме с част от подробностите, но ме интересува всичко, абсолютно всичко.